събота, 24 март 2018 г.

Размисли за духовността: Инструмент от спокойствие


За да навляза дълбоко в тишина, е нужно да създавам чисти и позитивни мисли, да тренирам моя интелект да се концентрира. Да попитам себе си: Кой съм аз

Колкото повече се освобождавам от осъзнатостта за физическото тяло, аз се отдалечавам от външния свят и се насочвам навътре към себе си. Както едно езеро е напълно спокойно, когато повеят на вятъра е утихнал, така моето вътрешно аз заблестява, отразявайки в пълно спокойствие вродените доброделели на душата. Чувсвото на върешен мир и спокойствие се изразяват чрез моя ум, а заедно с това и чувството на доброжелателност.

Аз си припомням моята оригинална същност и чувство на щастие и удовлетворение се появява вътре в мен. И тогава мога да почувствам, че всяка душа е мой приятел. Аз също съм приятел на самия себе си. Оставам в дълбока тишина, напълно потопен в спокойствие и хармония и в това състояние, чувствам любов към цялото човечество, сърцето ми е изпълнено с блаженство. 

И тогава се чувствам свързана с Божествената енергия и един поток от Божествена сила се влива в мен. Когато душата и Бог са в свързаност, една мощна сила достига до другите и по един невидим начин ги трансформира, и тях, и природата, и целия свят.

Нужно е да навляза дълбоко в това преживяване за моята оригинална същност, за да може Бог да действа чрез мен - Неговият инструмент.



понеделник, 5 март 2018 г.

Размисли за духовността: Семената на спокойствието

Ако засеем едно семе от чисти и позитивни мисли и се концентрираме в него, ние му даваме енергия, така както слънцето дава енергия на семето посадено в земята. И също както това семе се пробужда, се възражда и започва да расте, така и мислите, върху които се концентрираме, се пробуждат, добиват сила и започват да се разрастват. Така че, да засаждаме позитивни мисли.

Всяка сутрин, преди да започне нашето ежедневие, да се настаним в спокойствие и тишина и да засадим семето на спокойствието. Спокойствието е хармония и уравновесеност. Спокойствието е освободеност от тежестта на негативността и всичко ненужно. Да направим така, че спокойствието да намери своя дом вътре в нас. Спокойствието е наша оригинална сила, наше вечено успокоение на душата.

В дълбочината на нашето съзнание има един оазис от спокойствие и вътрешен мир. Това е сърцевината на душата. Това е един извор на вътрешна сила, който захранва нашия ум и интелект по такъв начин, че да можем да създаваме позитивни, възвишени, изпълнени с духовна сила мисли и да вземаме точни и прецизни решения. Ако се научим да отиваме в този вътрешен център, тогава спокойствието ще бъде наш спътник, позитивността - наш съдружник и ще сме способни да се презареждаме за една секунда, навсякъде, във всеки момент. Да се завръщаме в центъра на нашата оригинална същност е пътуване за една секунда. Това е постоянната цел на мъдрите души. И е изворът на нашата сила, спокойствие и вътрешен мир.