Говори на ума си като на дете

Когато говориш мислено със себе си, към каква същност се обръщаш и как? Обикновено хората не говорят на своята божественост, а на по-повърхностните аспекти на своята ежедневна личност. И често това са куп страхове и оплаквания, глупаво повтаряне на стари неща. Ако говорехме така на друго човешко същество, трябваше да се извиним.

Да се научиш да говориш правилно на себе си е духовно усилие. Мислите за миналото и притесненията за бъдещето не водят до добър разговор. Вместо това се научи да говориш с ума си, сякаш е дете: говори му с любов. Ако принудите едно дете да седне, то няма да го направи.

Майката знае как да убеди детето си да прави това, което тя иска. Бъди добра майка на ума си: научи го на добри и положителни мисли. По този начин, когато му кажеш да запази спокойствие, той ще го направи. Обичай ума си. Бъди щастлив(а) - няма друга храна като щастието – това е еликсир, който може да се опита, само когато същността намери своя покой.

Да се видя ясно в огледалото

Каквото и да предизвика емоция у мен, е просто огледало на нещо, което не виждам. Едва когато започна да виждам какво отразява огледалото, започвам пътуването, което ще ме освободи от емоционалната реакция.

Понякога отнема време, за да се видя ясно в огледалото. Но всеки път, когато го погледна, се приближавам повече: този човек е безотговорен, кога аз съм безотговорен? Не поема ангажименти, възможно ли е да ревнувам, защото и аз бих искал да бъда толкова свободен? Тези и други въпроси, за всеки случай, помагат да се видят личните аспекти и да се предприемат някои ценни промени, докато накрая се разбере „сляпото петно“ на това, което дотогава изобщо не можеше да се види.

Използването на огледала като инструмент е безценно. Помага ми да осъзная, че не получавам нищо от споделяне на вина, защото това само ме прави безсилна жертва. Огледалото предполага поемане на отговорност за моя вътрешен свят. По този начин осъзнавам, че външният свят (обстоятелства, взаимоотношения) също се променя.

Разчитам на инструмента на огледалото, за да виждам по-ясно. Духовното пътуване е свързано с завръщането към красотата и е много полезно да мога да видя всяко петно по стъклото на моята собствена чистота. Мога да се погрижа да почистя и покажа блясъка на диаманта на същността си.

Огледалото ми помага да запазя вниманието си. По този начин творческата сила на моите мисли ще се съсредоточи върху моето създаване, а не върху реакцията на пътуването на някой друг.