четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Размисли за духовността: Балансът между толерантността и смелостта

Балансът е основата за хармонията във всички аспекти от живота - във Вселената, в природата, в околната среда, в обществото, в семейството и в самия индивид.

Един чист интелелкт е обективен и ни дава широка перспектива за наш
ето отношение към другите и към ситуациите, по този начин всеки може по лесен начин да поддържа този баланс вътре в себе си и навън.


Например балансът между толерантността и смелостта.
Всички знаем, колко важна е силата на толерантността, която е необходима в нашето ежедневие, за да избегнем конфликти и да останем в мир със самите нас.

Толерантността идва от разбирането, че всеки човек е като актьор, който представя своята собствена роля и от това да разбера, че аз трябва да представя моята роля по най-добрия начин. Толерантността ни позволява да се поучим от всяка ситуация, въпреки че на пръв поглед може да изглежда негативна, позволявайки ни да видим ползата, която е скрита в тази загуба.

Но, ако прекалим с толерантността, тогава резултатът е, че ставаме апатични, безразлични, пренебрегвайки какво се случва.

Причината, поради която толерантността може да стигне до крайност, т.е. до пренебрежение е, че не сме я балансирали със смелостта и активноста. Много често е необходимо да казваме нашето мнение, че нещо не е правилно, но заради липса на увереност в себе си, малко несигурност или поради страх от реакцията на другите, предпочитаме да си премълчим и да не правим или да не казваме нищо. Да не правиш или да не кажеш нещо от страх какво ще кажат другите, това не е толерантност.

Въпреки, че е много важно да кажем ясно какво е нашето мнение за нещо, което не ни харесва или не сме съгласни, все пак трябва да внимаваме да го направим с добри чувства или поне без никакво лошо чувство или его.

Ако гняв, раздразнение или омраза стоят зад нашите думи, другият човек няма да чуе, мислейки че искаме да го коригираме.
За това е необходимо да сме в състояние да изберем точния момент за да кажем нещо и да го кажем по най-подходящия начин, за да имаме комуникация.

Толерантността не означава да приемаме всичко сляпо, напротив - да разбера и променя това, което мога, и да приема това, което не мога да променя.

събота, 22 октомври 2016 г.

Основен курс по Раджа Йога

Добре дошли във вторник, 1 ноември от 19:00ч. българско време на Началния Курс по Раджа Йога, включващ 6 срещи в рамките на един месец в удобно за вас време. Курсът е на основата на самопознанието на Раджа Йога.
Курсът ще се проведе по Скайп и е безплатен.
Предварителна регистрация за участие на Скайп адрес: meditatsia
Свободен достъп.


Нека си припомним нашата вътрешна красота - дълбокото спокойствие, чистотата, мъдростта, щастието. Те са във всеки един от нас, просто забравяме да се свържем с тях, да ги активираме и да ги изразим в заобикалящия ни свят.


Може да правите дарения за Центъра Брама Кумарис на следния линк:

https://www.paypal.com/cgi-bin/webscr?cmd=_s-xclick&hosted_button_id=JH2AF2LJWK4XW  

сряда, 12 октомври 2016 г.

РАЗМИСЛИ ЗА ДУХОВНОСТТА



Грижа във взаимоотношенията


Нови перспективи на времето


Тихият ум


Вътрешна сила


Да се освободим от притесненията и да забравим миналото


Да победим пречките, които са вътре в нас


Да можем да простим


Търсиш ли одобрението на другите?


Богатството на добрите пожелания


Да се грижим за взаимоотношенията си с другите


Смелост


Да сме щастливи


Очаквания


Да се освободим от привързаността и от егоистичните желания


Практиката на непривързаност към тялото


Дълбоката философия на Кармата


Духовен художник


Да се освободим


Безусловното приемане


Оригиналните добродетели на душата


Самоуважение и духовна скромност


Тайните на взаимоотношенията


Да се свържем с Божествения


Силата на добрите пожелания


Силата, която трансформира нашия начин на виждане

 

Да се освободим от егото


Да открием Бог


Да оценяваме


Силата на непривързаността


Търпение


Духовен прогрес


Раджа Йога: Единство в Тишината


18 стъпки от Човек към Ангел

http://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com.es/2014/08/18.html


Ти също можеш да бъдеш ангел


7-те качества на Бог:

ВЕЧНАТА ЛЮБОВ

 

ИСТИНСКИЯТ МИР

 

ПЪЛНАТА ПРОШКА

 

СЪЩНОСТТА НА ЧИСТОТАТА

 

ИСТИНАТА

 

БЛАГО МИЛОСЪРДИЕ

 

ДУХОВНА СИЛА



неделя, 9 октомври 2016 г.

Добродетелите: Обноски

Както лицата така и действията на величествените души разкриват наличието на обноските изпълнени с истината. Техният говор, тяхната походка, начинът по който се хранят и пият, седят и стават - всяко тяхно действие автомотично разкрива обноските изпълнени с истината. Не бива от една страна да изпитвате истината и същевременно да нямате обноски. Много деца казват: "Аз обикновено не се гневя, но когато някой говори лъжи, аз ставам гневен." Някой говори лъжи и вие се разгневявате. Кой е прав от вас двамата? Тези, които изпитват истината винаги имат обноски. Някои остроумничат и казват: "Аз не се ядосвам, но моят глас е висок, моят глас е остър." Чрез достиженията на науката всеки може да намали или увеличи звука и така не можете ли и вие чрез силата на тишината да намалявате или увеличавате своя глас?
Какво друго остроумие вижда Ба
щата? Сега вие използвате един много специален език. Какво казвате? Ние не понасяме да гледаме фалшивостта, ние не понасяме да чуваме за фалшивостта и затова, когато виждаме нещо такова, вътре в нас идва силна възбуда. Когато ние чуваме нещо невярно, има голяма възбуда вътре в нас. Това правилно ли е ? Този език правилен ли е? Следва да има възбуда когато е налице нещо лъжливо, нали? Ако нещо е лъжливо и вие ставате възбудени виждайки го, вашата възбуденост е правилна или неправилна? Каква е? И така възбудата е неправилна, нали? "Аз ще направя това и ще им покажа на тях." "Аз ще сложа край на лъжливостта и ще им покажа." Това предизвикателство е правилно, нали? Не е ли? Вие правите нещо добро, когато слагате край на лъжливостта, така ли е? Така, че винаги помнете кои са знаците на лъжливостта. Този, който следва истината и желае да приключи с лъжливото, има добра цел. Обаче, за да сложите край на лъжливото, вие се нуждаете от силата на истината. И така възбудата и гневът знаци ли са на истината? Има ли възбуда там, където е истината? Следва ли да има дори и следа от нея? Не бива да има дори и следа. Да се разгневявам виждайки това, което е лъжливо, правилно ли е? Не е правилно. Не бихте ли почуствали горещина, ако някой запали огън? Или оставате непроницаеми за горещината? Ако имате познанието, че това е огънят на лъжливостта и сте в състояние да почуствате неговата горещина, тогава какво бихте направили за себе си? Ще се предпазите, нали? Или ще кажете, че не можете да се спасите от горещината на огъня? Ще се предпазите, нали? Или е ОК да се изгорите малко от горещината на огъня? И така винаги помнете, че изразът на истината са обноските. Ако сте истински и имате силата на истината, тогава вие никога няма да откажете от вашите обноски. Разкрийте истината чрез всичките си обноски. Ако се откажете от вашите обноски и след това решите да докажете истината без обноски, вие няма да сте в състояние да я докажете. Всъщност това, което се случва е, че вие желаете да разкриете истината, но ако се откажете от вашите обности и доказвате истината, тогава доказването ще се превърне в инат. Изразът на липсата на обноски е инатът и изразът на обноските е скромността. Този, който разкрива лъжливостта като такава, е винаги скромен и общува с обноски. И така чухте ли втория вид остроумие? И така не бъдете остроумни по този начин. Това е едно домашно. Освободете се от това остроумие и сканете скромни, съвършенно скромни. Да казвате: "Аз съм прав, а този греши" не е скромност. Хората също казват, че ако някой се опитва да докаже истината, тогава е налице нещо, което не е съвсем правилно. Това е станал езикът на някои деца: "Аз ти казвам пълната истина. Аз ти казвам на 1000% истината". Но не е необходимо да се доказва истината. Истината е като слънцето, което не може да остане скрито. Без значение колко стени ще се изпречат пред него, светлината на истината не може да остане скрита. Праведният човек никога не би казал: "Аз говоря истината", а другите казват за него, че говори истината.
Бъди безгрижен император що се отнася до излишността. Някои го разбират погрешно
,
когато става на въпрос за кодекса на поведение. Обаче не ставай небрежен що се отнася до кодекса на поведение.

Добродетелите: Невинност

Много деца стават много невинни пред Бащата и споделят от сърце, "Имам
пълна вяра в теб. Аз съм Твой. Ти си мой. Сигурно е, че има не само сто процента вяра, но петстотин процента вяра. Но..., също така има и бури." И тогава какво може да направи Бащата? И за да Го утешите, вие подчертавате, като казвате: "Ти си мой, нали така?" Казвате го съвсем невинно: "Аз съм Твой. Каквото и да съм, аз съм Твой." Затова Бащата също казва: "Каквито и да сте, както и да сте, вие сте Мои." Обаче, дали Бащата е ваш такъв какъвто е Той? Добре е да притежавате невинност, но следва да проявявате тази невинност в сърцата си и да бъдете добри. Не бива да бъдете невинни във вашите думи и дела. Тези, които проявяват невинността си в сърцата, са обичани от Невинния Владетел. А тези, които са невинни в думите си, заблуждават както себе си, така и другите, а когато невинността се проявява в делата, тогава причинявате вреда и на себе си и на службата, която извършвате. Ето защо следва да бъдете невинни в сърцата си. Точно тази невинност следва да имате. Светец е този, който има велика душа.

Бащата вижда невинността на тези, които постигат толкова много. Тези, които са съвсем обикновени пред света, са поели отговорност. Защо? Според хората в света специални са тези, които имат познание за света или за науката, или са владетели на кралство, или са водачи на някоя религия. Коя специалност вижда Бащата?

На първо място, вие имате специалността да познавате себе си и Бащата; онези известните не притежават това познание. И така както сте невинни и съвсем обикновени пред света, вие изисквате благословиите от Дарителя и се превръщате в достойни за поклонение. Дори тези, които хората считат за известни, се прекланят и се молят на тези, които са достойни за поклонение. Вие сте се превърнали в такива специални души. Изпитвате ли духовното опиянение от това?

Какво шепнат устните ви, сърцето ви? "Открихме го." Вие сте станали цялостни а тези, които са умни, изразходват времето си опитвайки се да Го открият. Ето защо Той се възхвалява като Владетеля на Невинните. Специалността ви да можете да разпознавате ви превръща в специални души.