Размисли за духовността: Силата на прошката

Способността да прощаваме на другите зависи от това, до колко сме честни със себе си. Бил ли е нашият път в този живот път на чистота, съвършенство и прозрачност, без нито една грешна мисъл, дума или действие? Ако погледнем себе си с честност, как да не простим на другите? Когато се справим с нашите различия, изчезва обидата ни към другите. Всички сме правили грешки в миналото, било то защото не сме знаели кое е било правилно или движени от страх или липса на разбиране.

Когато правим проверка на миналото, обикновено съжаляваме за много неща, които сме казали или направили. Когато мине време и имаме познанието, ние осъзнаваме кое е правилно и започваме да се поправяме. Със самото желание да го направим, сме дали начало на процеса да простим на себе си. За да продължи този процес, трябва да простим на другите. Не е възможно да осъждаме другите, а да простим на себе си; това е капан и вселената не го позволява.

Силата на прошката се заражда от състраданието. Прошката прави така, че да изчезне натрапчивата нужда да доказваме, че сме прави; изтрива негодуванието от въображаеми несправедливости. Ако не се научим да прощаваме, озлоблението ще ни отрови. Тези, които не прощават, които настояват да играят ролята на съдници, ще трябва да очакват същото в замяна; как би могло да е по друг начин?

Когато не прощаваме, носим със себе си двойна тежест: както озлоблението от несправдливостта извършена от други, така и скритата реалност за нашата собствена несправедливост. Прошката ни освобождава от тези горчиви емоции.

Да простим означава да сме състрадателни и да напредваме спокойно от това, което е добро, към по-добро. Прошката разтопява твърдостта налична в сърцето на другия. Може би в началото нашата прошка ще го разконцентрира; дори може да си помисли, че сме наивни. Но след време ще оцени и осъзнае стойността на този акт на върховна доброта.

Да простим и да забравим е любов в действие. Но трябва да се научим да си прощаваме и да прощаваме; в противен случай процесът на освобождение от тази тежест не започва, нито продължава.

Нашата свобода изглежда напълно ограничена.

Да си простим означава да се освободим от миналото; но също означава да не правим същите грешки отново и отново, нито да си измисляме оправдания за наше извинение. Този, който е втвърдил сърцето си за другите, няма да може да почувства дори прошката и състраданието на Бог. Ако искаме да ни простят, първо трябва да сме готови да простим. Да има смелостта да поеме инициативата е това, което в действителност отличава този, който е наистина справедлив. Този, който първи прощава, не само показва своята справедливост: той показва най-вече своята любов.

Откъс от книгата на Антони Страно:

"Да открием духовността"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Размисли за духовността: Бог, Приятелят

Приятелството е може би най-ценното от всички взаимоотношения, защото приятелят е изцяло наш личен избор. Родителите и роднините не се избират, а ни се дават. Това също има своята собствена стойност. Но приятелят е този, който говори на нашето сърце, този към когото чувстваме магнетична близост. Когато има взаимност между двама души, които стават приятели, тогава взаимоотношението може да е за цял живот или дори за повече от един живот!

Приятелството е сближаване между равни. Дори способностите, ролите и позициите им да са различни, налице е отношението на равенство, което не допуска никакво чувство за превъзходство или за малоценност. Това отношение на равенство позволява пълното взаимно приемане. Така се създава близостта. Съществува близост изпълнена с такова уважение, което изключва всякаква намеса в индивидуалността на другия и не позволява да се промъкне неприязън, основаваща се на видимите слабости. Тъй като е налице пълното приемане, истинската доброта на другия е мярката, която определя неговата същност. Слабостите се считат за нещо чуждо, което ще изчезне в подходящото време.

Истинските приятели никога не се разделят. Съществува любов, която не само подслонява всяка слабост, но и активно я трансформира с окуражаваща дума, с усмихнато търпение, с доброжелателно дело.  На приятеля си не е необходимо да се самодоказваш, защото ти си обичан и приет за това, което си. И това, което си, е достатъчно. Не са нужни специални достижения. Единственото, което желае приятелят, е да сме самите себе си.

Приятелят е приятел завинаги, когато съществува взаимността и в нужда, и в радост. И в добри, и в лоши времена приятелят е винаги до нас, готов да сподели, да помогне, да изслуша или просто да присъства.

Приятелите винаги чувстват една дълбока взаимна близост, дори и да са физически разделени. Това партньорство побеждава разстоянието и времето, и всеки вид раздяла. Тяхното взаимно съпричастие е основата на тяхното общуване. Това общуване е нещо повече от обикновено говорене. То е способността да се вслушаме в чувствата на другия, да сме в синхрон един с друг. Това истинско общуване води до най-чистото взаимоотношение, защото съществува огледалото на яснотата, в което нищо не може да остане скрито. Нищо не може да бъде изопачено или неправилно изтълкувано.

Да съм приятел означава да съм на разположение. Приятелят е винаги на разположение и никога не казва: “Нямам време”, “чакай”, “по-късно” или “не ме безпокой сега”. Приятел в нужда се познава.

Всяка поверителна дума, доверена на приятеля, е свещена и е запечатана за очите и ушите на другите. Абсолютно нищо не е в състояния да накара един приятел да предаде доверието на другия. Доверието е съюз между две сърца, които са разбрали от опита, че този съюз никога не може да бъде разрушен или предаден. Доверието разсейва страха от манипулация или от изоставеност.

Бог е най-достойният за доверие приятел. За съжаление се е изгубило преживяването за приятелството на Бог. Много често ни се представя образа на Бог само като Баща или Съдител. Този образ не е точен, нито верен, понеже Бог е Майката, Любимият, Учителят и Водачът, но най-вече Той е нашият личен Приятел и неговото приятелство обгръща всички останали взаимоотношения с Него.

С Бог като приятел можем да сме открити и знаем, че в тази откровеност съществува лоялност и разбиране за всичко, което се намира в нашите сърца. Въпреки, че имаме и много други взаимоотношение с Него, Той е винаги наш Приятел. Това носи лекота и леснота във всички наши взаимоотношения с Бог.

Казва се, че който е приятел на Бог, е приятел на всички. Приятелството с Бог ни учи и ни вдъхновява да сме истински приятели с другите.

Истинското приятелство включва в себе си уважение и сътрудничество. И така създава единството, абсолютно необходимо за едно спокойно съвместно съществуване. Едно истинско приятелство и най-вече това на Бог, е една благословия на вечността.

Откъс от книгата на Антони Страно:
"Точката Алфа"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

РАЗМИСЛИ ЗА ДУХОВНОСТТА

МОЖЕТЕ ДА ГИ ПРОЧЕТЕТЕ НА СЛЕДНИТЕ 2 ЛИНКА:

http://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2018/02/blog-post_3.html

http://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2016/10/blog-post_57.html

Размисли за духовността: Коренът на страданието е привързаността

Създал си едно пространство в твоя ум, което поддържа дадена личност или обект като част от теб самия.
Когато е критикувана, когато е пренебрегвана или вече не е при теб тази личност или обект, чувстваш болка в ума си, изпитваш чувство на загуба.
Ако искаш да си щастлив, трябва да се научиш да обичаш и да цениш, поддържайки в същото време твоята независимост.

Разумният човек знае, че да се ядосва на някого означава загуба на време и енергия.

След това трябва да положиш усилия за да възстановиш тази връзка.
Много по-ползотворно е да вдишаш дълбоко, да обърнеш внимание на твоето отношение и да отговориш без да бързаш.
По този начин подобрявай и засилвай взаимоотношенията си с другите, създавай доверие и те ще простят твоите грешки.

За да създаваш добри взаимоотношения:

*  С ума си - мисли какво можеш да научиш от другите.

*  С очите си - виждай добродетелите на другите.

*  С думите си - цени, признавай и оценявай достиженията на другите.

*  С действията си - давай сътрудничество и прави нещо добро за другите.

                    

За да живееш спокойно,
стреми се да не зависиш от никого,
но в същото време, помагай на другите да не зависят от теб.

Помагай им да бъдат личности - независими, свободни и отговорни за своя живот.
По същия начин, стреми се да не причиняваш страдание на никого и не позволявай другите да се превърнат в източник на болка за самия теб.

Най-ефективният начин да помогнеш на другите е винаги да си спокоен.
Превърни се в примера, който другите желаят да видят.

Важно е да осъзнаеш ситуациите и това ти дава перспектива, но е необходимо да приложиш на практика онова, което осъзнаваш, понеже това ти дава преживяване.

Откъс от книгата на Енрике Симó:
"Подаръкът на Спокойствието"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Размисли за духовността: Духът на щедростта

Щедростта означава повече от това просто да даваме: означава също да си сътрудничим с другите. Най-големият акт на щедрост е да виждаме отвъд слабостите и грешките на другите, и да им помагаме да разпознаят своите вродени ценности.

Истински щедри са онези, които са положили усилие за да надминат себе си. Тези хора притежават способността да са щедри, защото разбират дълбокото усилие, за да се постигне добротата. Чувстват съпричастие, защото разбират трудностите, пред които се изправят тези, които се опитват да опознаят себе си. Една щедра личност е също и доброжелателна към тези, които игнорират добротата или дори я критикуват, тя знае, че необходимостта от доброта не може да се пренебрегне с безразличие.

Тези, които никага не са се опитвали да станат по-добри, имат малка или никаква толерантност към другите. Понеже никога не са се изправяли пред своите собствени недостатъци, не могат да отговорят на тези на другите с разбиране. Техните сърца са жалки.

Ако даваме или споделяме с грешно намерение това, което правим никога няма да бъде удовлетворяващо. Може да чувстваме, че другите са неблагодарни, безчувствени или дори егоисти, но истинският проблем е, че не разпознаваме нашите собствени егоистични мотиви. Ако главната цел на нашия живот е да постигнем нещо, със сигурност няма да постигнем нищо; поне нищо дълготрайно.

Когато предлагаме безкористно нашите лични средства, нашето време и добродетели, това е, което получаваме. Любовта и уважението трябва да се дават свободно, не може да се изискват. Истинската доброта се измерва в зависимост от способността да сме наистина добри с всички. Споделянето на доброта показва една щедра природа.

Най-големите богатства на живота са любовта, спокойствието и щастието, и единственият начин да ги увеличим е давайки ги на другите. Макар и да имаме само малко от някое от тези богатства, ако го даваме, ще го видим да расте. Например, ако нямаме много търпение, но използваме малкото, което имаме, ще нарастне нашата способност да сме търпеливи.

Щедростта на духа увеличава всичко, което притежаваме и едновременно ни дава всичко, от което се нуждаем. Ако сме скъперници, губим; всичко, което имаме в себе си, намалява. Когато хората са скъперници, се опитват да трупат; имат страстта да колекционират всичко възможно, както в емоционален план, така и в материален. Понякога достигат до болестни крайности, но усилието и борбата ще им оставят единствено голяма бедност на духа: умът и сърцето ще се чувстват празни.

Ние, човешките същества, имаме дълбоки емоционални нужди, нужди, които не можем да задоволим чрез акумулиране, а само единствено чрез истинската щедрост.

Откъс от книгата на Антони Страно:

"Да открием духовността"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Медитация Раджа Йога в ivoox

Можете да ни следвате в нашия канал в ivoox, на който може да чуете
и/или свалите аудио записите на нашите
СЕМИНАРИ и ВОДЕНИ МЕДИТАЦИИ на следния линк:

https://www.ivoox.com/podcast-brahma-kumaris-bulgaria_sq_f1631342_1.html

Медитация Раджа Йога в Youtube

Можете да ни следвате в нашия Youtube канал, на който може да видите
СЕМИНАРИ и ВОДЕНИ МЕДИТАЦИИ на следния линк:

https://www.youtube.com/channel/UCKvyJl66tszyI1pIUbFZo0w/videos