Размисли за духовността: Качеството на мисълта създава качеството на живот

Да помислим за едно семе. То е като една точка - мъничко, дребно и компактно - но въпреки това пълно с потенциал. Една мисъл е едно семе - семе, което може да бъде позитивно или негативно, в зависимост от нашето настроение, отношение и характер. Мисълта създава чувства и отношения. Тази комбинация се нарича съзнание. Човешкото съзнание е способността да мислим, да разсъждаваме, да чувстваме и да се изразяваме. Всичко това започва с една единствена мисъл.

Спираме ли понякога за да наблюдаваме нашите мисли? Мислим ли понякога да ги спрем, да сложим точка? Обикновено позволяваме да се разпространяват навсякъде, да се лутат по всички кътчета на нашия ум. Неконтролируемите мисли са като автомобил стартиран на пълна скорост: ако не спрем, ще се блъснем. Умът без контрол е напрегнат и притеснен. Това нанася голяма вреда.

За да може нашият ум да работи естествено, ни е нужно да ударим спирачка. Естественият ум е спокоен, а един спокоен ум ни дава яснота. Когато виждаме нещата с яснота, няма изразходване, защото умът ни става лек, не е претоварен с ненужни мисли. Най-голямата болест на ума е да мисли прекалено, особено да мисли прекалено за другите: за това какво са направили, какво би трябвало да направят, какво е трябвало да направят, какво са казали, какво бихме искали да кажат, защо изобщо са говорили. Всичко това смущава спокойствието на ума.

Да поставим спирачка на ума, означава да спрем езика; нашите мисли и думи са тясно свързани, понеже това, което мислим ни води до това, което говорим. Факт е, че нашите думи - позитивни или негативни - засягат другите. Става въпрос за груби думи или критика, хората реагират, връщайки от своя страна това, което са получили. Тази игра на обмен на думи и емоции става ежедневно и е напрегната. Има дни, в които вместо на игра, прилича на боксов мач!

Нашето съзнание е отражение на нашите мисли и нашият живот е отражение на нашето съзнание.

Ако засадим едно семе на мисълта, което е позитивно и чисто и се концентрираме в него, ще му дадем енергия, така както слънцето я дава на семето, което лежи в земята. И така както семето се пробужда и започва да расте, така и мислите, в които се концентрираме, се пробуждат и започват да растат. Следователно, нека засаждаме позитивни мисли.

Всяка сутрин, преди да започне нашият работен ден, да се настаним спокойно, в тишина и да засадим семето на спокойствието. Спокойствието е хармония и равновесие. Спокойствието е свобода: да се освободим от тежестта на негативността и излишествата. Да оставим спокойствието да намери своето място вътре в нас. Спокойствието е наша оригинална сила, наше вечно успокоение на духа.

Да направим така, че нашата първа мисъл за деня да е спокойна; да засадим това семе. Да го поливаме с внимание и ще събираме покой. 

Откъс от книгата на Антони Страно:

"Да открием духовността"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Размисли за духовността: Медитацията. Силата на концентрираната мисъл

В Гърция думата медитация се превежда като “dialogismos”, от където произлиза думата “диалог”. В Гърция идеята за медитацията е да водим диалог със себе си, с нашето аз, един много необходим процес, за развиване на самопознанието и натрупване на вътрешна сила.

Диалогът със самите себе си, с нашето аз, когато се насочва правилно и се базира на духовни перспективи и добродетели, изчиства ума от негативни идеи относно нас самите и прояснява интелекта, както за да формулира, така и за да следва правилни идеи за развиване на самоуважението.

Диалог не означава да останем в капана на чувства за вина относно грешките или ограниченията, нито означава да избледним очевидни неща, които трябва да се променят, а означава премахване на повтарящи се автоматични негативни изображения, които изпразват нашето аз от щастие и доверие в себе си.

Основата на този духовен диалог със самия себе си е интроспекцията. Интроспекцията е способността да проучвам, да проверявам и да променям себе си, където, както и когато трябва да го направя. Без постоянна преоценка на моите отношения и модели на мислене, негативните навици много лесно ще доминират моето съзнание. Разбира се, един здравословен диалог със себе си означава да си взаимодействам позитивно с другите, да не влизам в капан или да оставам изгубен в себе си. Другите, ситуациите, всички те са ми учители; те ми помагат да израствам, ако имам здравия разум да извлека полза от всичко. Но, всяко нещо, което влезе в ума и интелекта, е необходимо винаги да бъде оценено и проверено. Такова оценяване е необходимо с цел да не се причини никаква вреда нито на себе си, нито на другите.

Интроспекцията води до състоянието на наблюдател: да наблюдавам себе си и да не реагирам на ситуациите с негативни емоции като гняв, омраза и възмущение.

Състоянието на безпристрастен наблюдател запазва вътрешната енергия и в същото време ме поддържа духовно, умствено и емоционално здрав. Така, ако се науча да разговарям със себе си позитивно, т.е. да не влизам в капана на чувството за вина, разкаяние, проектиране на вината върху другите, сравняване с другите, тогава мога да се превърна в моя най-добър приятел.

Третото значение на медитация можем да го вземем от думата на санскрито “йога”. Чрез осъзнаването на тази дума се научаваме как да получаваме помощ, т.е. определена външна духовна сила, която може да ми помогне да се излекувам и също да разговарям позитивно със себе си. Думата йога означава да събера или да обединя отново. Да се обединя отново с какво и с кого? Отговорът е: първо - с моята оригинална и вечна същност и второ - с вечния Върховен Източник на Цялата Сила и Енергия; този Източник ми помага да се презаредя и отново да опозная себе си.

Откъс от книгата на Антони Страно:

"Потенциалът на позитивната мисъл"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Размисли за духовността: Медитация

Колкото по-голяма е концентрацията, повече човек може да влезе в дълбочина, както в осъзнаването, така и в преживяването. Когато умът и интелектът се плискат на повърхността, когато животът е само едно продължаване на повърхностни рутини и навици, тогава животът става празен, сух и безсмислен.

Живот без цел е като кораб без рул. Резултатът е оставяне на течението, изтощителен и безцелен. Енергиите, и специално тези на ума, са разпръснати и разпилени, няма точка на фокусиране, където да се съберат и концентрират енергиите на нашата същност и така да се използват по градивен начин.

Модерното общество има това зло или вътрешна болест, липсата на удовлетворение, цел и подходящи ценности, с които може да бъде ръководен животът. Тази липса причинява личностно неудовлетворение, стрес и различни видове скръб.

Как да преодолеем тази вътрешна болест на човешката душа? Как да организираме и насочим енергиите на нашата същност към достойни цели?

Медитацията е призната за метод, способен да помогне на човека да преориентира живота си и да постигне вътрешна стабилност. Думата “медитация” произлиза от латинската дума “mederi”, която означава “лекувам”. Лечението на вътрешното аз не е въпрос на приемане на някакво физическо лекарство, а зависи от това да се възстанови вътрешното равновесие чрез духовното познание, правилните отношения и правилното използване на енергията на ума. В медитация се научаваме да гледаме към нашето вътрешно аз и във вътрешността на нашето аз намираме ресурсите, които могат да ни излекуват. Какви ресурси? Ресурсите: спокойствие, любов, истина, щастие..., които са вечни енергии от вътрешността на нашето аз и чрез концентрираната мисъл се научаваме да позволяваме тези чисти енергии да се проявят в съзнанието и след това в нашите ежедневни действия.

Откъс от книгата на Антони Страно:

"Потенциалът на позитивната мисъл"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Размисли за духовността: Равновесие

Да израстваме духовно означава да се научим да поддържаме равновесие. Равновесието ни позволява да сме разумни, да поддържаме контакт с реалността и да се учим да избягваме крайностите, които делят и разделят. Когато има равновесие, има помирение дори и с това, което изглежда, че е противоположно. Степента на практическа мъдрост на дадена личност е нейната способност да запазва равновесие. Равновесието е хармония и ред, то е спокойствие.

Например, в живота е нужно да сме благи; благостта е символът за един добър и прозорлив характер. Но прекалената благост, както меда, е лепкава. Хората ще се залепват за нас или ние за тях и тази тежест ще ни доведе до загуба на равновесие.

Дори и позитивните неща имат нужда да са в равновесие. Например, трябва да имаме решителност, за да постигнем нашите цели. Решителността ни дава необходимите енергия и концентрация, за да получим всякакво постижение. Но прекалената неподходяща решителност може да се превърне в глупост и да ограничи толкова погледа, че да ни направи безчувствени към другите. Така, че решителността трябва да бъде уравновесена с търпение и гъвкавост.

Когато влиза в действие, всяка добродетел има стойност и е необходима; но за да се запази равновесието, е необходима известна степен на непривързаност, понеже една добродетел, доведена до крайност, може да се превърне в нещо негативно. Имайки непривързаност, всичко остава в равновесие. Привързаността или прекалено силното желание за нещо, унищожава доброто. Привързаността дори към добрите качества на нашето аз, намалява стойността на тази доброта: накрая виждаме себе си доминирани от егото и постепенно губим оригиналната чистота.

Много са нужните в живота качества и добродетели, които изискват равновесие. Трябва да имаме силно сърце, за да се изправим пред всички трудни ситуации на живота, но силата не трябва да се превръща в твърдост, която да ни прави безразлични към чуждото страдание. Трябва да сме доволни и да ценим това, което имаме в живота, без да попадаме в самоугаждане, което да ни доведе до това да не правим усилия за напредък. Трябва да сме гъвкави, с толерантност и смирение, но никога да не отстъпваме от нашите принципи, защото бихме загубили цялостността. Трябва да сме заинтересовани от другите, но да не се притесняваме за тях. Притеснението възниква от страха и никога не ни предлага решения. Да сме заинтересовани е знак, че обръщаме внимание, но за да предложим помощ, трябва да имаме ясен и лишен от страх ум.

Трябва да сме спонтанни, без да сме импулсивни. Импулсивните хора действат без да мислят, а импулсивните емоции могат да бъдат много негативни. Чистите чувства като любов и радост, ако са истински, са естествени и спонтанни; спонтанността е позитивна и градивна.

Необходимо е да можем да предизвикваме без да провокираме. За да постигнем прогрес и позитивна промяна, трябва да предизвикваме себе си и да предизвикваме другите да мислят и действат по нов и различен начин. За разлика, провикацията се базира на присмеха. Да се присмиваме на това, което другите смятат или правят, е едно унищожително отношение, което никога няма да бъде благодатно.

Трябва да уважаваме законите, но да не сме догматични. Законите са необходими. Като членове на човечеството трябва да правим това, което е правилно и честно, за да запазим общото добруване. Но, дори, когато законите са необходими, никога не трябва да ни карат да губим чувствителността към нуждите на личността. Подчинението пред вечните закони поражда състрадание: никога не означава да станем догматични и фундаменталисти.

Тези равновесия правят живота да бъде спокоен и щастлив. Равновесието се постига, когато можем да разграничаваме. Разграничаването се поражда от мъдростта и от личните преживявания, и когато е уместно, ни предлага правилното разбиране в подходящия момент.

Откъс от книгата на Антони Страно:

"Да открием духовността"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html