неделя, 28 юли 2019 г.

Размисли за духовността: Равновесие на мисли, думи и действия


Най-важното равновесие е това на мисли, думи и действия. Или с други думи, равновесието между вътрешния и външния свят. Само, когато говорим това, което мислим и правим това, което казваме, може да започне да нараства в нас самоуважението и доверието в себе си. Когато моето разбиране, моите преживявания и моите действия са едно, тогава може да има вътрешна хармония и стабилност. И само, когато сме стабилни, другите могат да ни се доверяват. Нито другите ще могат да имат доверие в мен, нито аз ще мога да имам вяра в себе си, ако един ден съм спокоен и сътруднича и следващия съм ядосан и в лошо настроение. Вероятно вяра в себе си е вярата, която е най-трудно да имаме. Лесно е да имаме вяра в Бог, поне когато имаме проблеми или имаме нужда. Лесно е също да имаме вяра в другите, ако ни помагат. Но, за да развием вяра в себе си, е необходимо да обърнем внимание да не повтаряме същата грешка втори път.

Лицемерието, т.е. да се говори едно, а да се прави друго, е това, което разрушава вярата и доверието в себе си и вярата на другите в мен. Чесността към себе си е много важна, за да мога да създам това вътрешно равновесие между мисли, думи и действия. Чесността прави така, че да има яснота и обикновеност във всичко; няма усложнения нито обърквания.

Равновесието е една специална функция на интелекта, понеже само чрез осъзнаването на: какво е нужно, кога е нужно и до каква степен, нашият живот може да е позитивен и изпълнен с удовлетворение.


Откъс от книгата на Антони Страно:
"Потенциалът на позитивната мисъл"


Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:



сряда, 24 юли 2019 г.

Размисли за духовността: Превърни ума си в твоя най-добър приятел


Причината, поради която искаме да достигнем едно по-дълбоко познание за нашия ум е, за да можем да разберем как се създават нашите мисли и как се изразяват в думи и действия.

Нашият ум е нашият най-добър приятел, ако го захранваме само с позитивни мисли, но се превръща в нашия най-лош враг, ако му позволим да мисли негативни или ненужни мисли. Качеството на тази храна зависи изцяло от нас.

По същия начин, както ежедневно храним нашето тяло, за да може да се поддържа здраво и силно, същото се отнася за ума. Хората в днешно време обръщат повече внимание на това да имат здравословна и балансирана диета, но колко от тях обръщат същото внимание на храната за ума, т.е. на качеството на своите мисли? Има два фактора, които влияят на нашия начин на мислене:

1. Всички външни влияния в нашето ежедневие, например хората, с които влизаме в контакт, ситуации, които трябва да преодолеем, всякакъв вид новини в пресата, материални обекти и т.н. В зависимост от интереса или вниманието, които им отдаваме, в зависимост от това, е тяхното влияние в нашия ум.

2. Впечатления в нашето подсъзнание; тези впечатления могат да са позитивни или негативни, последните често се дължат на дълбоки навици, причинени от събития от миналото, всичко, което е дълбоко настанено вътре в нас.

С внимание и с някои дисциплини, външните влияния и моите реакции към тях могат да се променят. Например, виждам, че се ядосвам заради това, което някой ми казва и това създава негативни мисли в моя ум, така че обръщайки внимание на себе си, слагам спирачка, поставям точка, за да спра разширението или ненужната реакция.

Но, влиянието на силните навици или на миналото, дълбоко вкоренени в нашето съзнание, са най-трудните за откриване и следователно, за проверяване и контролиране. Но, дали е външното или вътрешното влияние, или и двете, отговорът е един и същи. Някъде вътре в мен трябва да имам способността или силата, за да филтрирам или да анализирам моделите или видовете създадени мисли, по такъв начин, че думите и действията ми да могат да са позитивни и в полза на мен и на другите.
Коя е тази способност, тази сила или лекота за филтриране и анализиране
? Начира се интелект. В нашето аз има три свойства, които формират човешкото съзнание: умът, интелектът и впечатленията.

Откъс от книгата на Антони Страно:
"Потенциалът на позитивната мисъл"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:



неделя, 7 юли 2019 г.

Размисли за духовността: Тишина



Когато тишината е дълбока и преливаща от пълнота, когато вече не копнеем за звука, когато сме изцяло концентрирани в Единствения, тогава  мисълта като стрела открива целта и се разтваря в нея. Там човешката душа не само съзира Бог, но се потапя напълно, цялостно и неограничено в чистотата на това Същество. Изпълнена с чиста светлина, която вече се е превърнала в нейна същност, душата като жив фар излъчва тази енергия към другите под формата на спокойствие и любов.
Тишината е мостът за общуване между Божествения и божественото в човешкото същество. В тишината откриваме това, което е най-ценно за нас. Духовната тишина е позиционирането на сърцето и ума в готовност за общуване с Единствения. Не става въпрос за общуване, базирано на повтарящи се думи, нито на интелектуални теории, нито на молби за задоволяването на ограничени желания. Свещеното общуване е хармонията на оригиналното аз с Вечния и Единствения.
В духовната тишина получавам чистата и алтруистична енергия на Източника и Твореца, която ми помага да изляза от пашкула на праха и рутината, разкривайки безграничните хоризонти на един нов поглед. За да се освободя от негативността, е необходима тишина. Погълнат от нейната дълбочина, аз се обновявам. В това обновление умът се пречиства, предоставяйки едно различно възприемане на реалността. Най-дълбокото възприемане от всички е моята собствена вечност.
Присъствието на тишината е толкова необходимо на нас душите, колкото дишането на физическото тяло. За да съм изпълнен с жизнена сила, е необходимо да открия една точка на неподвижност, от където започвам и където се завръщам всеки ден; един оазис от вътрешна тишина. Тишината води моята умствена и емоционална енергия до една точка на концентрация, където откривам неподвижността. Без тази вътрешна неподвижност се превръщам в марионетка, влачена насам и натам от безбройните конци на външните влияния. Тази точка на вътрешна неподвижност е семенцето на независимостта, която реже конците и спира загубата на енергия.
Тишината лекува. Тишината е като огледало. Всичко е ясно. Огледалото не обвинява, нито критикува, а ми помага да видя нещата такива каквито са, поставяйки ми диагноза, която ме освобождава от какъвто и да е вид грешни мисли. Как постига това тишината? Тишината съживява оригиналното спокойствие на моето аз. Спокойствие, което е вродено и божествено, и когато се призове, струи през моето аз, хармонизирайки и лекувайки всяко неравновесие. Тишината е пълна и цялостна, приветлива, мощна и напълно активна.
За да активирам тишината, правя стъпка навътре в себе си. Свързвам се с моето вечно аз - душата. На това място, където спокойствието е непокътнато, като в една утроба, в която времето не съществува, започва процесът на обновление и възстановяване. Там се гради един нов модел от чиста енергия.
В това пространство от интроспекция аз разсъждавам. Събирам това, което съм забравил от много дълго време. Концентрирам се бавно и нежно и докато правя това, оригиналните духовни следи на любов, истина и спокойствие избликват и се чувстват като собствена и вечна реалност. Чрез тях качеството започва да навлиза в моя живот. Качеството е едно приближаване към нещо по-чисто и по-истинско в нас самите. Качеството е началото за да имаме една по-просветлена мисъл и за обединяването на действията. В това пространство Тишината ме учи как да слушам, как да развия отвореност към Бог.
Слушането ме насочва към правилната позиция, отваряйки един канал на възприемчивост. Възприемчивостта ме изравнява с реалността на Бог; едно много необходимо изравняване, ако наистина искам да съм в единство с Него. За възприемчивостта ми е нужно да изчистя себе си. Трябва да съм чист, открит, обикновен, освободен от изкуственост и тогава започвам един истински разговор.
Докато слушам, получавам. Докато получавам, чувствам и излъчвам, и постепенно достигам до концентрацията. Концентрация е да съм напълно погълнат от една единствена мисъл. Където има любов, концентрацията е естествена и стабилна, като неподвижния пламък на една свещ, който излъчва своята аура от светлина. Мисълта, от която някой е погълнат, се превръща в негов свят. Когато човешният ум е погълнат от мисълта за Бог, личността се чувства възродена, хармонията от вътрешния мир се чувства в дълбочина. В това тихо единство от любов ставам напълно спокоен, не като един интелектуален процес, а като едно състояние на вътрешното аз. Пробуден. Това пробуждане идва, когато съм напълно осъзнат за Истината. Просто ставам осъзнат за илюзиите (фалшивото и нереалното) в мен и около мен; и за усилието, което ми е нужно за да ги отстраня.
Това пробуждане ми позволява да долавям това, което до сега не съм бил в състояние да почуствам. В това пробуждане в извисено състояние на осъзнатост, личността се одухотворява и става по-истинска. Вътре в тишината фините лъчи на концентрираната мисъл се срещат с Бог. Това е силата на тишината, често наричана медитация. Звукът не позволява тази среща с Бог. Звукът само може да възхвалява и прославя. Песента или тържественото пеене ме приближават до единството с Божествения, но не могат  да го създадат. Само тишината създава истинското преживяване за единство.
Концентрираната тишина е безмълвното фокусиране на чистото внимание в Единствения. Любовта към Него прави това фокусиране да е лесно, стабилно и пълно. Тази близост на моето аз с Върховния неизбежно вдъхновява желанието за промяна в мен; вдъхновение за прогрес на моето аз, за да го направи достойно да удовлетвори своя оригинален потенциал и когато е възможно, да споделя с другите плодовете от опознаването на този потенциал. Това споделяне не се достига говорейки много, а по-скоро чрез личния пример.
Откъс от книгата на Антони Страно:
"Точката Алфа"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк: