събота, 15 юни 2019 г.

Размисли за духовността: Медитацията. Силата на концентрираната мисъл


В Гърция думата медитация се превежда като “dialogismos”, от където произлиза думата диалог. В Гърция идеята за медитацията е да водим диалог със себе си, с нашето аз, един много необходим процес, за развиване на самопознанието и натрупване на вътрешна сила.

Диалогът със самите себе си, с нашето аз, когато се насочва правилно и се базира на духовни перспективи и добродетели, изчиства ума от негативни идеи относно нас самите и прояснява интелекта, както за да формулира, така и за да следва правилни идеи за развиване на самоуважението.

Диалог не означава да останем в капана на чувства за вина относно грешките или ограниченията, нито означава да избледним очевидни неща, които трябва да се променят, а означава премахване на повтарящи се автоматични негативни изображения, които изпразват нашето аз от щастие и доверие в себе си.

Основата на този духовен диалог със самия себе си е интроспекцията. Интроспекцията е способността да проучвам, да проверявам и да променям себе си, където, както и когато трябва да го направя. Без постоянна преоценка на моите отношения и модели на мислене, негативните навици много лесно ще доминират моето съзнание. Разбира се, един здравословен диалог със себе си означава да си взаимодействам позитивно с другите, да не влизам в капан или да оставам изгубен в себе си. Другите, ситуациите, всички те са ми учители
; те ми помагат да израствам, ако имам здравия разум да извлека полза от всичко. Но, всяко нещо, което влезе в ума и интелекта, е необходимо винаги да въде оценено и проверено. Такова оценяване е необходимо с цел да не се причини никаква вреда нито на себе си, нито на другите.

Интроспекцията води до състоянието на наблюдател
: да наблюдавам себе си и да не реагирам на ситуациите с негативни емоции като гняв, омраза и възмущение.

Състоянието на безпристрастен наблюдател запазва вътрешната енергия и в същото време ме поддържа духовно, умствено и емоционално здрав. Така, ако се науча да разговарям със себе си позитивно, т.е. да не влизам в капана на чувството за вина, разкаяние, проектиране на вината върху другите, сравняване с другите, тогава мога да се превърна в моя най-добър приятел.

Третото значение на медитация можем да го вземем от думата на санскрито
йога. Чрез осъзнаването на тази дума се научаваме как да получаваме помощ, т.е. определена външна духовна сила, която може да ми помогне да се излекувам и също да разговарям позитивно със себе си. Думата йога означава да събера или да обединя отново. Да се обединя отново с какво и с кого? Отговорът е: първо - с моята оригинална и вечна същност и второ - с вечния Върховен Източник на Цялата Сила и Енергия;
този Източник ми помага да се презаредя и отново да опозная себе си.

Откъс от книгата на Антони Страно:
"Потенциалът на позитивната мисъл"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:



Размисли за духовността: Медитация


Колкото по-голяма е концентрацията, повече човек може да влезе в дълбочина, както в осъзнаването, така и в преживяването. Когато умът и интелектът се плискат на повърхността, когато животът е само едно продължаване на повърхностни рутини и навици, тогава животът става празен, сух и безсмислен.

Живот без цел е като кораб без рул. Резултатът е оставяне на течението, изтощителен и безцелен. Енергиите, и специално тези на ума, са разпръснати и разпилени, няма точка на фокусиране, където да се съберат и концентрират енергиите на нашата същност и така да се използват по градивен начин.

Модерното общество има това зло или вътрешна болест, липсата на удовлетворение, цел и подходящи ценности, с които може да бъде ръководен животът. Тази липса причинява личностно неудовлетворение, стрес и различни видове скръб.

Как да преодолеем тази вътрешна болест на човешката душа
? Как да организираме и насочим енергиите на нашата същност към достойни цели?

Медитацията е призната за метод, способен да помогне на човека да преориентира живота си и да постигне вътрешна стабилност. Думата
медитация произлиза от латинската дума “mederi”, която означава лекувам. Лечението на вътрешното аз не е въпрос на приемане на някакво физическо лекарство, а зависи от това да се възстанови вътрешното равновесие чрез духовното познание, правилните отношения и правилното използване на енергията на ума. В медитация се научаваме да гледаме към нашето вътрешно аз и във вътрешността на нашето аз намираме ресурсите, които могат да ни излекуват. Какви ресурси? Ресурсите: спокойствие, любов, истина,
щастие..., които са вечни енергии от вътрешността на нашето аз и чрез концентрираната мисъл се научаваме да позволяваме тези чисти енергии да се проявят в съзнанието и след това в нашите ежедневни действия.

Откъс от книгата на Антони Страно:
"Потенциалът на позитивната мисъл"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:



събота, 8 юни 2019 г.

Размисли за духовността: Равновесие


Да израстваме духовно означава да се научим да поддържаме равновесие. Равновесието ни позволява да сме разумни, да поддържаме контакт с реалността и да се учим да избягваме крайностите, които делят и разделят. Когато има равновесие, има помирение дори и с това, което изглежда, че е противоположно. Степента на практическа мъдрост на дадена личност е нейната способност да запазва равновесие. Равновесието е хармония и ред, то е спокойствие.

Например, в живота е нужно да сме благи; благостта е символът за един добър и прозорлив характер. Но прекалената благост, както меда, е лепкава. Хората ще се залепват за нас или ние за тях и тази тежест ще ни доведе до загуба на равновесие.

Дори и позитивните неща имат нужда да са в равновесие. Например, трябва да имаме решителност, за да постигнем нашите цели. Решителността ни дава необходимите енергия и концентрация, за да получим всякакво постижение. Но прекалената неподходяща решителност може да се превърне в глупост и да ограничи толкова погледа, че да ни направи безчувствени към другите. Така, че решителността трябва да бъде уравновесена с търпение и гъвкавост.

Когато влиза в действие, всяка добродетел има стойност и е необходима; но за да се запази равновесието, е необходима известна степен на непривързаност, понеже една добродетел, доведена до крайност, може да се превърне в нещо негативно. Имайки непривързаност, всичко остава в равновесие. Привързаността или прекалено силното желание за нещо, унищожава доброто. Привързаността дори към добрите качества на нашето аз, намалява стойността на тази доброта: накрая виждаме себе си доминирани от егото и постепенно губим оригиналната чистота.

Много са нужните в живота качества и добродетели, които изискват равновесие. Трябва да имаме силно сърце, за да се изправим пред всички трудни ситуации на живота, но силата не трябва да се превръща в твърдост, която да ни прави безразлични към чуждото страдание. Трябва да сме доволни и да ценим това, което имаме в живота, без да попадаме в самоугаждане, което да ни доведе до това да не правим усилия за напредък. Трябва да сме гъвкави, с толерантност и смирение, но никога да не отстъпваме от нашите принципи, защото бихме загубили цялостността. Трябва да сме заинтересовани от другите, но да не се притесняваме за тях. Притеснението възниква от страха и никога не ни предлага решения. Да сме заинтересовани е знак, че обръщаме внимание, но за да предложим помощ, трябва да имаме ясен и лишен от страх ум.

Трябва да сме спонтанни, без да сме импулсивни. Импулсивните хора действат без да мислят, а импулсивните емоции могат да бъдат много негативни. Чистите чувства като любов и радост, ако са истински, са естествени и спонтанни; спонтанността е позитивна и градивна.

Необходимо е да можем да предизвикваме без да провокираме. За да постигнем прогрес и позитивна промяна, трябва да предизвикваме себе си и да предизвикваме другите да мислят и действат по нов и различен начин. За разлика, провикацията се базира на присмеха. Да се присмиваме на това, което другите смятат или правят, е едно унищожително отношение, което никога няма да бъде благодатно.

Трябва да уважаваме законите, но да не сме догматични. Законите са необходими. Като членове на човечеството трябва да правим това, което е правилно и честно, за да запазим общото добруване. Но, дори, когато законите са необходими, никога не трябва да ни карат да губим чувствителността към нуждите на личността. Подчинението пред вечните закони поражда състрадание: никога не означава да станем догматични и фундаменталисти.

Тези равновесия правят живота да бъде спокоен и щастлив. Равновесието се постига, когато можем да разграничаваме. Разграничаването се поражда от мъдростта и от личните преживявания, и когато е уместно, ни предлага правилното разбиране в подходящия момент.

Откъс от книгата на Антони Страно:
"Да открием духовността"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:



събота, 25 май 2019 г.

Размисли за духовността: Силата на прошката


Способността да прощаваме на другите зависи от това, до колко сме честни със себе си. Бил ли е нашият път в този живот път на чистота, съвършенство и прозрачност, без нито една грешна мисъл, дума или действие? Ако погледнем себе си с честност, как да не простим на другите? Когато се справим с нашите различия, изчезва обидата ни към другите. Всички сме правили грешки в миналото, било то защото не сме знаели кое е било правилно или движени от страх или липса на разбиране.

Когато правим проверка на миналото, обикновено съжаляваме за много неща, които сме казали или направили. Когато мине време и имаме познанието, ние осъзнаваме кое е правилно и започваме да се поправяме. Със самото желание да го направим, сме дали начало на процеса да простим на себе си. За да продължи този процес, трябва да простим на другите. Не е възможно да осъждаме другите, а да простим на себе си; това е капан и вселената не го позволява.

Силата на прошката се заражда от състраданието. Прошката прави така, че да изчезне натрапчивата нужда да доказваме, че сме прави; изтрива негодуванието от въображаеми несправедливости. Ако не се научим да прощаваме, озлоблението ще ни отрови. Тези, които не прощават, които настояват да играят ролята на съдници, ще трябва да очакват същото в замяна; как би могло да е по друг начин?

Когато не прощаваме, носим със себе си двойна тежест: както озлоблението от несправдливостта извършена от други, така и скритата реалност за нашата собствена несправедливост. Прошката ни освобождава от тези горчиви емоции.

Да простим означава да сме състрадателни и да напредваме спокойно от това, което е добро, към по-добро. Прошката разтопява твърдостта налична в сърцето на другия. Може би в началото нашата прошка ще го разконцентрира; дори може да си помисли, че сме наивни. Но след време ще оцени и осъзнае стойността на този акт на върховна доброта.

Да простим и да забравим е любов в действие. Но трябва да се научим да си прощаваме и да прощаваме; в противен случай процесът на освобождение от тази тежест
не започва, нито продължава.

Нашата свобода изглежда напълно ограничена.
Да си простим означава да се освободим от миналото; но също означава да не правим същите грешки отново и отново, нито да си измисляме оправдания за наше извинение. Този, който е втвърдил сърцето си за другите, няма да може да почувства дори прошката и състраданието на Бог. Ако искаме да ни простят, първо трябва да сме готови да простим. Да има смелостта да поеме инициативата е това, което в действителност отличава този, който е наистина справедлив. Този, който първи прощава, не само показва своята справедливост: той показва най-вече своята любов.
Откъс от книгата на Антони Страно:
"Да открием духовността"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:



сряда, 22 май 2019 г.

Размисли за духовността: Бог, Приятелят


Приятелството е може би най-ценното от всички взаимоотношения, защото приятелят е изцяло наш личен избор. Родителите и роднините не се избират, а ни се дават. Това също има своята собствена стойност. Но приятелят е този, който говори на нашето сърце, този към когото чувстваме магнетична близост. Когато има взаимност между двама души, които стават приятели, тогава взаимоотношението може да е за цял живот или дори за повече от един живот!
Приятелството е сближаване между равни. Дори способностите, ролите и позициите им да са различни, налице е отношението на равенство, което не допуска никакво чувство за превъзходство или за малоценност. Това отношение на равенство позволява пълното взаимно приемане. Така се създава близостта. Съществува близост изпълнена с такова уважение, което изключва всякаква намеса в индивидуалността на другия и не позволява да се промъкне неприязън, основаваща се на видимите слабости. Тъй като е налице пълното приемане, истинската доброта на другия е мярката, която определя неговата същност. Слабостите се считат за нещо чуждо, което ще изчезне в подходящото време.
Истинските приятели никога не се разделят. Съществува любов, която не само подслонява всяка слабост, но и активно я трансформира с окуражаваща дума, с усмихнато търпение, с доброжелателно дело.  На приятеля си не е необходимо да се самодоказваш, защото ти си обичан и приет за това, което си. И това, което си, е достатъчно. Не са нужни специални достижения. Единственото, което желае приятелят, е да сме самите себе си.
Приятелят е приятел завинаги, когато съществува взаимността и в нужда, и в радост. И в добри, и в лоши времена приятелят е винаги до нас, готов да сподели, да помогне, да изслуша или просто да присъства.
Приятелите винаги чувстват една дълбока взаимна близост, дори и да са физически разделени. Това партньорство побеждава разстоянието и времето, и всеки вид раздяла. Тяхното взаимно съпричастие е основата на тяхното общуване. Това общуване е нещо повече от обикновено говорене. То е способността да се вслушаме в чувствата на другия, да сме в синхрон един с друг. Това истинско общуване води до най-чистото взаимоотношение, защото съществува огледалото на яснотата, в което нищо не може да остане скрито. Нищо не може да бъде изопачено или неправилно изтълкувано.
Да съм приятел означава да съм на разположение. Приятелят е винаги на разположение и никога не казва: “Нямам време”, “чакай”, “по-късно” или “не ме безпокой сега”. Приятел в нужда се познава.
Всяка поверителна дума, доверена на приятеля, е свещена и е запечатана за очите и ушите на другите. Абсолютно нищо не е в състояния да накара един приятел да предаде доверието на другия. Доверието е съюз между две сърца, които са разбрали от опита, че този съюз никога не може да бъде разрушен или предаден. Доверието разсейва страха от манипулация или от изоставеност.
Бог е най-достойният за доверие приятел. За съжаление се е изгубило преживяването за приятелството на Бог. Много често ни се представя образа на Бог само като Баща или Съдител. Този образ не е точен, нито верен, понеже Бог е Майката, Любимият, Учителят и Водачът, но най-вече Той е нашият личен Приятел и неговото приятелство обгръща всички останали взаимоотношения с Него.
С Бог като приятел можем да сме открити и знаем, че в тази откровеност съществува лоялност и разбиране за всичко, което се намира в нашите сърца. Въпреки, че имаме и много други взаимоотношение с Него, Той е винаги наш Приятел. Това носи лекота и леснота във всички наши взаимоотношения с Бог.
Казва се, че който е приятел на Бог, е приятел на всички. Приятелството с Бог ни учи и ни вдъхновява да сме истински приятели с другите.
Истинското приятелство включва в себе си уважение и сътрудничество. И така създава единството, абсолютно необходимо за едно спокойно съвместно съществуване. Едно истинско приятелство и най-вече това на Бог, е една благословия на вечността.
Откъс от книгата на Антони Страно:
"Точката Алфа"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:



понеделник, 20 май 2019 г.

Размисли за духовността: Коренът на страданието е привързаността


Създал си едно пространство в твоя ум, което поддържа дадена личност или обект като част от теб самия.
Когато е критикувана, когато е пренебрегвана или вече не е при теб тази личност или обект, чувстваш болка в ума си, изпитваш чувство на загуба.
Ако искаш да си щастлив, трябва да се научиш да обичаш и да цениш, поддържайки в същото време твоята независимост.

Разумният човек знае, че да се ядосва на някого означава загуба на време и енергия.

След това трябва да положиш усилия за да възстановиш тази връзка.
Много по-ползотворно е да вдишаш дълбоко, да обърнеш внимание на твоето отношение и да отговориш без да бързаш.
По този начин подобрявай и засилвай взаимоотношенията си с другите, създавай доверие и те ще простят твоите грешки.

За да създаваш добри взаимоотношения:

*  С ума си - мисли какво можеш да научиш от другите.
*  С очите си - виждай добродетелите на другите.
*  С думите си - цени, признавай и оценявай достиженията на другите.
*  С действията си - давай сътрудничество и прави нещо добро за другите.
                    
За да живееш спокойно,
стреми се да не зависиш от никого,
но в същото време, помагай на другите да не зависят от теб.

Помагай им да бъдат личности - независими, свободни и отговорни за своя живот.
По същия начин, стреми се да не причиняваш страдание на никого и не позволявай другите да се превърнат в източник на болка за самия теб.

Най-ефективният начин да помогнеш на другите е винаги да си спокоен.
Превърни се в примера, който другите желаят да видят.

Важно е да осъзнаеш ситуациите и това ти дава перспектива, но е необходимо да приложиш на практика онова, което осъзнаваш, понеже това ти дава преживяване.

Откъс от книгата на Енрике Симó:
"Подаръкът на Спокойствието"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html