Размисли за духовността: Да победим пречките, които са вътре в нас

Нужно е да се насочим към позитивни аспекти от нашето вътршено аз и тази насоченост да бъде основата на нашата промяна и осъзнаване. Но като оптимисти, но и реалисти, трябва също да сме честни относно предизвикателствата и пречките в личен план, които трябва да преодолеем, ако сме искрени в нашето желание да чувстваме нашата пълнота и завършеност.

1. Да осъзнаем, че имаме някакво безпокойство или проблем. Да приемем, че има нещо, което продължава да се връща, да се повтаря, независимо от личността или ситуацията, която предизвиква реакцията. Нужно е да осъзнаем, че за да се освободим от болката от тази реакция, се изисква промяна в нашето отношение, мисли и/или представи. Честността към самия себе си никога не води до чувство за вина, а засилва нашето самоуважение.

2. Да идентифицираме дефекта, който е в нас, но в същото време да поддържаме осъзнатостта за нашата оригинална същност: аз - душата съм спокойствие, чистота, любов и щастие.

3. Да бъдем непривързани към този дефект, когато вече сме го идентифицирали. Можем да направим това с доверие, защото имаме познанието за нашата истинска природа. “Аз не съм дефекта, който наблюдавам. Приемам и разбирам, че този дефект е там, но не се отъждествявам с него.”

4. Да стопим този дефект с преживяването за силата на тишината и връзката с Върховния Източник на светлина и духовна сила. Като да поставим парче лед под лъчите на слънцето и да му позволим да се разтопи. Интензивната медитация ни помага да го постигнем.

5. Да насочим вниманието си към това и да не позволим на никакви зачатъци на стари желания или страхове да прекратят процеса. В противен случай можем да се заразим отново и отново да се разболеем. Побеждавайки всичко това, ние чувстваме пълнота и завършеност, нашето вътрешно, оригинално майсторство се е завърнало. Вече няма да бъдем нито жертва, нито марионетка на старото аз, на другите или на обстоятелствата.