Размисли за духовността: Да се освободим от притесненията и да забравим миналото

Да можем да простим и да забравим е израз на любов. Много хора живеят в робството на миналото. Ситуацията вече е минала, вече не съществува, но продължава да живее в нашите умове. Отвори сърцето си, бъди щедър, освободи се от този товар, прости и забрави. Това ще ти помогне да живееш всеки настоящ момент в спокойствие.

За да чувстваш удовлетвореност във всяка ситуация, помни това, което те е ентусиазирало, това, заради което си е струвало да живееш. Забрави старото, това, което няма стойност, това, което ти е откаднало надеждите. Израстваш и напредваш в живота благодарение на това, което те мотивира и ти дава надежда. Подтискаш се, помнейки грешките и слабостите си.

Притесненията са илюзия. Карат те да живееш в бъдещето, считайки, че си зает, но в действителност те отдалечават от настоящето. Притесненията са извинение за да спреш да правиш онова, което в действителност трябва да правиш.

Реактивната личност дава представата, че е много заета, показва своето притеснение за другите, но истината е, че с всички свои притеснения не постига разрешаването на нито един от своите проблеми.

Проактивната личност насочва цялото си внимание към настоящето, действа с инициатива. Знае, че оставайки спокойна и освободена от притеснения, е много по-ефективна.

Твоите действия са огледало на твоите мисли. Можеш да прикриеш мислите си, но не можеш да скриеш действията си. Имай възвишени мисли и действията ти ще станат възвишени.

Пълната вяра в твоите цели и доверието в себе си определя твоята съдба. Старай се да не забравяш твоите цели, не позволявай да се появят съмненията и вместо да виждаш проблеми, ще виждаш само възможности.

Самоконтрол не означава да потискам емоциите си или да търпя натиска на обстоятелствата. Самоконтрол означава да осъзнаеш, че си създател на твоите собствени мисли и чувства, че можеш да си творческа личност и да откриваш нови отговори. Това ти помага да поддържаш в себе си спокойствие и тишина.

Търсиш онова, което знаеш, че съществува, защото вече си го преживял в миналото. Цялото твое търсене приключва, когато откриеш себе си. Нямаш нужда да отиваш на определено място, нито да търсиш навън, а отново да бъдеш себе си, да бъдеш това, което вече си бил. Животът ти се изпълва със спокойствие, когато откриеш, че просто трябва да бъдеш себе си. Да бъдеш това, което винаги си бил: мир и спокойствие.