В някои източни традиции съществува разбирането, че историята
и географията на света могат да се представят с термини на четири епохи или
състояния, наименувани: златна,
сребърна, медна и желязна епохи. “Златната епоха” представлява период, в който душите на Земята са
напълно чисти, спокойни и позитивни, живеят в пълна хармония и светът е
изпълнен с красота и изобилие. След това с преминаването през другите епохи, настъпва
постепенен упадък и се достига до “желязната епоха”, която отразява крайното състояние на деградация,
както на душите, така и на природата, когато физическата и духовната енегрии са
в своето най-ниско ниво.
Между края на “желязната епоха” и началото на “златната епоха” съществува едно преходно състояние, известно като “епохата на
сливането” или “преходния век”. В този период,
човешките същества отново се свързват със своята истинска духовна идентичност и
се заемат с това да се завърнат към своето оригинално състояние на чиста
енергия с помощта на Върховната Същност. Поради това, че външния физически свят
е отражение на нашия вътрешен духовен свят, тази промяна на съзнанието и
промените, които от своя страна се пораждат в характера и поведението на
душите, благоприятстват за началото на новата златна епоха.
Цикличната перспектива за разбиране на времето, на природата
и на нашата собствена история може да е спорна, но в същото време вдъхваща сила
и успокоение, в сравнение с праволинейния модел, който не предлага никаква светлина
в края на тунела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар