Играта на живота

 

Човешкият живот е подобен на игра. Всеки човек е един играч, който има една специфична роля, която да играе. Когато го има разпознаването на себе си или самопознанието за моята роля, тогава мога да играя правилно в играта на живота, т.е. с удовлетворение, цел и успех. Успехът ми дава щастие и реализация и моите взаимодействия с другите са позитивни, а не са изпълнени с негативност като гняв, недоверие, ревност, егоизъм и т.н.

Друго изображение, което също можем да използваме, за да опишем човешкия живот, е на един театър. Животът е една театрална пиеса и всяко човешко същество е един актьор, който играе своята роля.

Същността на темата, било то да виждаме живота като една игра или като една пиеса, е че всеки трябва да опознае себе си и своята роля, в противен случай, взаимодействията т.е. взаимоотношенията с другите са объркани и разстроени. Също, за едно правилно взаимодействие с другите играчи, е необходимо да знам какви са те и коя е тяхната роля; необходимо е да ценя и уважавам, ако искам да имаме взаимоотношения едни с други с лекота, гъвкавост и толерантност.

Също казахме, че двама играчи от един отбор или двама актьори не могат да имат напълно еднаква роля, която да играят. Това също е едно правило за живота: всеки един от нас е един уникален индивид, който играе една уникална роля. Ако аз не разбирам, не ценя или не оценявам моята собствена роля, тогава сравнявам себе си с другите и развивам определен вид негативни мисли и навици като: да обвинявам другите, заради моята собствена липса на щастие или спокойствие, също ревност, съревнование, дори се развива комплекс за малоценност и депресия. Когато тези отношения влязат в съзнанието, означава, че друго правило или основен закон на играта на живота е бил забравен, който е: всяка личност в играта има своя роля - различна и индивидуална, която да играе, също както и аз. Когато забравим за себе си, лесно забравяме това правило. Резултатът е, че прекаленото наблюдаване на другите, както и анализирането им провокира “криза на идентичността” вътре в нас. “Би трябвало аз да съм така; би трябвало да говоря като този; би трябвало...”

Аз съм себе си; трябва да науча изкуството на самопознанието. От тази първа стъпка навътре към себе си, започват здравословни взаимоотношения с другите.

Откъс от книгата на Антони Страно:
"Потенциалът на Позитивната Мисъл"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html