сряда, 2 ноември 2016 г.

Размисли за духовността: Пътят на тишината

Преживяването за тишина ни помага да се свържем с нашата най-дълбока
същност, която не се повлиява от несъвършените характеристики, които сме придобили, живеейки в един несъвършен свят.

Преоткриваме, че нашата същност е изпълнена с божествени качества и
възприемаме целия си потенциал от пълнота и благополучие. В това състояние преживяваме пълна липса на конфликти и негативност, оставайки стабилни в една точка на дълбока неподвижност. Важно е да отделяме време, за да достигнем до това вътрешно пространство от тишина. Това преживяване ще ни предостави неоценима полза.

Преди всичко ще ни позволи да контролираме по-добре мислите. Ще открием например, че няма нужда да мислим толкова много, както често правим, че чрез тишината ще намерим по-ясни и точни отговори за всичко, от което имаме нужда.

На второ място, преживяването за тишина ще ни освободи от оковите на нашето негативно програмиране и състояние. Преживяваме по-лесно истината за нашето вътрешно спокойствие и достойнство, което ще ни помогне на свой ред да поддържаме ума си фокусиран.

На трето място, силата на тишината може да бъде споделена. Колкото повече увеличаваме преживяването за тишина, нашата сила може да помогне на тези, които я нямат, за да продължават в усилията си за личностно развитие и преживяването за спокойствие. Нашите резерви от тишина, съчетани с истинските и силни мисли, ще помагат на другите да се освободят от ограниченото и да достигнат до безграничното и божественото.

Много е полезно да оставим мислите за светски теми и думите, и да останем за известно време в тишина. Изключително освежаващо и полезно е и създава навик. Любовта към духовната интроспекция, усамотение и тишина внася обновление в нашия живот по един красив начин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар