Размисли за духовността: Вътрешните ценности

Когато оставаме в тишина, можем да слушаме внимателно и да бъдем изцяло в настоящето. Това е един акт на любов, за който останалите ще благодарят. От спокойствието се ражда любовта и се проявява под формата на уважение и приемане. Любовта не е само едно чувство, а се доказва с думи и дела.
 
Любовта е силата, която ти дава живот. Когато получаваш любов, губиш
страха и си в състояние да дадеш най-доброто от себе си. Практическата форма на любовта е уважението. Уважение означава да приемем, че всеки човек е уникален и различен и че има важен и ценен принос.

Майката обяснява на своето дете с любов и търпение, докато детето лека полека започва да разбира. Превърнете се в майка и учете своя ум да има позитивни мисли и да остави страховете си, да не се притеснява. И тогава, когато искате да оставате в тишина, вашият ум ще ви се подчини.

Мнозина вярват, че щастието се постига чрез материални блага и е вярно, че те осигуряват временно усещане за благополучие. Но не е по-богат този, който има повече, а този който по-малко желае. Щастието е резултат от оценяването на всичко, което животът ни предлага всеки ден, във всеки момент.

Научете се да виждате реалността по друг начин и ще усвоите изкуството да бъдете щастливи и спокойни.

Когато имате проблеми, чувствате страх и напрежение. Когато видите проблемите като свои учители, научавате своя урок, узрявате и увеличавате силата си.

Щастието е плод на богатството, но на кое богатство? Често материалното богатство носи със себе си страха да не го загубим. Истинското богатство е познанието, което ви позволява да живеете живота си като израз на вашите вътрешни ценности. Щастието се увеличава, когато правим нещо както за себе си, така и за другите.