Размисли за духовността: Как можем да преодолеем страха?

Преди да вземем участие или да реагираме на нещо, често се налага да се отпуснем, да се успокоим и да наблюдаваме, за да може нашият принос да бъде позитивен и подходящ.

Да се научим да наблюдаваме:

Как виждам себе си?
- Като някой, който е ценен?
- С право да съм?
- Мога ли да се изправя срещу самия себе си?
- Харесвам ли се, приемам ли се и уважавам ли себе си?

Как  виждам другите?
- като приятели?
- като неприятели?
- като учители?
- като подкра?
- като мое допълнение?
- като ценни предмети?

Как гледам на живота? Преди всичко като:
- радост или болка?
- подарък или проклятие?
- игра или борба?
- уроци или загуба?

Ако разглеждаме тези въпроси бавно и спокойно и отделяме време, за да мислим върху тях, отговорите ще ни направят осъзнати дали изграждаме стени или мостове в живота си.
Само мостове ли има или само стени, или и от двете неща?
Повече мостове или повече стени? Отрицателният отговор е стена, положителният е мост.

Има няколко начина да се изградят повече мостове и по-малко стени.

Доверие - научи се да се доверяваш, защото доверието в себе си, в другите и в живота отваря непредвидени възможности. Не се притеснявай прекалено, ако те измамят, ако другият не казва истината, ако, ако, ако... Остави тези “ако” и действай. Както може да се каже: “Който не рискува, не печели”.

Вяра - Прескачай бариерите, не ги превръщай в извинения. Ако не приемаме предизвикателства, нашият живот ще бъде живот на една „скучна сигурност“, в чиято основа е страхът от новото и от промяната. Може да изглежда удобно и сигурно, но това е една илюзия на сигурност, която може да се разруши всеки момент по всякакъв начин.

Приемане - Грешките, неуспехите, провалите, разочарованията са част от процеса на израстването и опознаването, и не трябва да ги осъждаме и да се страхуваме от тях. Всеки човек ги е правил, прави ги и ще продължава да ги прави.

Винаги има светлина - Всяко нещо има своя смисъл и ако не сега, по-късно ще разберем значението му. Здравословно за ума и тялото е да не се товарим с тежестта на преувеличението и липсата на перспектива.

Животът е игра - Узнай правилата и ги играй добре. Един добър играч разбира и затова е спокоен, толерантен и гъвкав, не остава в играта, в движението или в друг играч твърде дълго време, дава необходимите уважение и внимание, но продължава напред. Един добър играч играе своята роля и не се опитва да изпълнява ролята на другите.

Да обичам себе си - Да си припомним нашата духовна същност като човешки същества с качествените ресурси вътре в себе си, които винаги трябва да са отворени, за да ги използваме. Нямаме нужда да получаваме фалшива помощ отвън като име, слава, похвала. Ние сме такива, каквито сме заради това, което се намира вътре в нас. Нашата отправна точка е вечното и ценното, което е вътре в нас. Тогава не може да има страх да не бъдем наранени.

Тишина и положителна перспектива - Когато осъзнаем колко е важно да оставаме в тишина и спокойствие от време на време, тогава нашата позитивност към себе си и към живота се преразглежда и обновява. В противен случай, скоростта и необятността на негативните сили, които идват от мен или от другите, без съмнение ще ни направят страхливи.

Нека се отдалечим от натиска на живота и се научим да счупваме оковите на страха, които ни връзват и ни пречат да израстваме духовно.