Щедростта означава повече
от това просто да даваме: означава също да си сътрудничим с другите.
Най-големият акт на щедрост е да виждаме отвъд слабостите и грешките на другите, и да им помагаме да разпознаят своите
вродени ценности.
Истински щедри са онези,
които са положили усилие за да надминат себе си. Тези хора притежават
способността да са щедри, защото разбират дълбокото усилие, за да се постигне
добротата. Чувстват съпричастие, защото разбират трудностите, пред които се
изправят тези, които се опитват да опознаят себе си. Една щедра личност е също
и доброжелателна към тези, които игнорират добротата или дори я критикуват, тя
знае, че необходимостта от доброта не може да се пренебрегне с безразличие.
Тези, които никага не са
се опитвали да станат по-добри, имат малка или никаква толерантност към
другите. Понеже никога не са се изправяли пред своите собствени недостатъци, не
могат да отговорят на тези на другите с разбиране. Техните сърца са жалки.
Ако даваме или споделяме с
грешно намерение това, което правим никога няма да бъде удовлетворяващо. Може
да чувстваме, че другите са неблагодарни, безчувствени или дори егоисти, но
истинският проблем е, че не разпознаваме нашите собствени егоистични мотиви.
Ако главната цел на нашия живот е да постигнем нещо, със сигурност няма да
постигнем нищо; поне нищо дълготрайно.
Когато предлагаме безкористно
нашите лични средства, нашето време и добродетели, това е, което получаваме.
Любовта и уважението трябва да се дават свободно, не може да се изискват. Истинската
доброта се измерва в зависимост от способността да сме наистина добри с всички.
Споделянето на доброта показва една щедра природа.
Най-големите богатства на
живота са любовта, спокойствието и щастието, и единственият начин да ги
увеличим е давайки ги на другите. Макар и да имаме само малко от някое от тези
богатства, ако го даваме, ще го видим да расте. Например, ако нямаме много търпение,
но използваме малкото, което имаме, ще нарастне нашата способност да сме
търпеливи.
Щедростта на духа
увеличава всичко, което притежаваме и едновременно ни дава всичко, от което се
нуждаем. Ако сме скъперници, губим; всичко, което имаме в себе си, намалява.
Когато хората са скъперници, се опитват да трупат; имат страстта да колекционират всичко възможно,
както в емоционален план, така и в материален. Понякога достигат до болестни
крайности, но усилието и борбата ще им оставят единствено голяма бедност на
духа: умът и сърцето ще се чувстват празни.
Ние, човешките същества,
имаме дълбоки емоционални нужди, нужди, които не можем да задоволим чрез
акумулиране, а само единствено чрез истинската щедрост.
Откъс от книгата на Антони Страно:
"Да открием духовността"
Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:
Няма коментари:
Публикуване на коментар