Способността да прощаваме на
другите зависи от това, до колко сме честни със себе си. Бил ли е нашият път в
този живот път на чистота, съвършенство и прозрачност, без нито една грешна
мисъл, дума или действие? Ако погледнем себе си с честност, как да не простим на другите? Когато се справим с нашите
различия, изчезва обидата ни към другите. Всички сме правили грешки в миналото,
било то защото не сме знаели кое е било правилно или движени от страх или липса
на разбиране.
Когато правим проверка на
миналото, обикновено съжаляваме за много неща, които сме казали или направили.
Когато мине време и имаме познанието, ние осъзнаваме кое е правилно и започваме
да се поправяме. Със самото желание да го направим, сме дали начало на процеса
да простим на себе си. За да продължи този процес, трябва да простим на
другите. Не е възможно да осъждаме другите, а да простим на себе си; това е капан и вселената не го
позволява.
Силата на прошката се заражда от
състраданието. Прошката прави така, че да изчезне натрапчивата нужда да
доказваме, че сме прави; изтрива негодуванието от въображаеми несправедливости. Ако
не се научим да прощаваме, озлоблението ще ни отрови. Тези, които не прощават,
които настояват да играят ролята на съдници, ще трябва да очакват същото в
замяна; как би могло да е по друг начин?
Когато не прощаваме, носим със
себе си двойна тежест: както озлоблението от несправдливостта извършена от други, така
и скритата
реалност за нашата собствена несправедливост. Прошката ни освобождава от тези
горчиви емоции.
Да простим означава да сме
състрадателни и да напредваме спокойно от това, което е добро, към по-добро.
Прошката разтопява твърдостта налична в сърцето на другия. Може би в началото
нашата прошка ще го разконцентрира; дори може да си помисли, че сме
наивни. Но след време ще
оцени и осъзнае стойността на този акт на върховна доброта.
Да простим и да забравим е любов в действие. Но трябва да се научим да си прощаваме и да прощаваме; в противен случай процесът на освобождение от тази тежест не започва, нито продължава.
Нашата свобода изглежда напълно ограничена.
Да си простим означава да се освободим от
миналото; но също означава да не правим същите грешки отново и отново, нито да
си измисляме оправдания за наше извинение. Този, който е втвърдил сърцето си за
другите, няма да може да почувства дори прошката и състраданието на Бог. Ако
искаме да ни простят,
първо трябва да сме готови да простим. Да има смелостта да поеме инициативата е това, което в
действителност отличава този, който е наистина справедлив. Този, който първи
прощава, не само показва своята справедливост: той показва най-вече своята
любов.
Откъс от книгата на Антони Страно:
"Да открием духовността"
Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:
Няма коментари:
Публикуване на коментар