Да израстваме духовно
означава да се научим да поддържаме равновесие. Равновесието ни позволява да
сме разумни, да поддържаме контакт с реалността и да се учим да избягваме
крайностите, които делят и разделят. Когато има равновесие, има помирение дори
и с това, което изглежда, че е противоположно. Степента на практическа
мъдрост на дадена личност е нейната способност да запазва равновесие.
Равновесието е хармония и ред, то е спокойствие.
Например, в живота е нужно
да сме благи; благостта е символът за един добър и прозорлив характер. Но прекалената
благост, както меда, е лепкава. Хората ще се залепват за нас или ние за тях и
тази тежест ще ни доведе до загуба на равновесие.
Дори и позитивните неща имат нужда да са в равновесие. Например, трябва да имаме решителност, за да постигнем нашите цели. Решителността ни дава необходимите енергия и концентрация, за да получим всякакво постижение. Но прекалената неподходяща решителност може да се превърне в глупост и да ограничи толкова погледа, че да ни направи безчувствени към другите. Така, че решителността трябва да бъде уравновесена с търпение и гъвкавост.
Когато влиза в действие, всяка добродетел има стойност и е необходима; но за да се запази равновесието, е необходима известна степен на непривързаност, понеже една добродетел, доведена до крайност, може да се превърне в нещо негативно. Имайки непривързаност, всичко остава в равновесие. Привързаността или прекалено силното желание за нещо, унищожава доброто. Привързаността дори към добрите качества на нашето аз, намалява стойността на тази доброта: накрая виждаме себе си доминирани от егото и постепенно губим оригиналната чистота.
Много са нужните в живота качества и добродетели, които изискват равновесие. Трябва да имаме силно сърце, за да се изправим пред всички трудни ситуации на живота, но силата не трябва да се превръща в твърдост, която да ни прави безразлични към чуждото страдание. Трябва да сме доволни и да ценим това, което имаме в живота, без да попадаме в самоугаждане, което да ни доведе до това да не правим усилия за напредък. Трябва да сме гъвкави, с толерантност и смирение, но никога да не отстъпваме от нашите принципи, защото бихме загубили цялостността. Трябва да сме заинтересовани от другите, но да не се притесняваме за тях. Притеснението възниква от страха и никога не ни предлага решения. Да сме заинтересовани е знак, че обръщаме внимание, но за да предложим помощ, трябва да имаме ясен и лишен от страх ум.
Трябва да сме спонтанни, без да сме импулсивни. Импулсивните хора действат без да мислят, а импулсивните емоции могат да бъдат много негативни. Чистите чувства като любов и радост, ако са истински, са естествени и спонтанни; спонтанността е позитивна и градивна.
Необходимо е да можем да предизвикваме без да провокираме. За да постигнем прогрес и позитивна промяна, трябва да предизвикваме себе си и да предизвикваме другите да мислят и действат по нов и различен начин. За разлика, провикацията се базира на присмеха. Да се присмиваме на това, което другите смятат или правят, е едно унищожително отношение, което никога няма да бъде благодатно.
Трябва да уважаваме законите, но да не сме догматични. Законите са необходими. Като членове на човечеството трябва да правим това, което е правилно и честно, за да запазим общото добруване. Но, дори, когато законите са необходими, никога не трябва да ни карат да губим чувствителността към нуждите на личността. Подчинението пред вечните закони поражда състрадание: никога не означава да станем догматични и фундаменталисти.
Тези равновесия правят живота да бъде спокоен и щастлив. Равновесието се постига, когато можем да разграничаваме. Разграничаването се поражда от мъдростта и от личните преживявания, и когато е уместно, ни предлага правилното разбиране в подходящия момент.
Откъс от книгата на Антони Страно:
"Да открием духовността"
Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:
Няма коментари:
Публикуване на коментар