Да помислим за едно семе.
То е като една точка - мъничко, дребно и компактно - но въпреки това пълно с
потенциал. Една мисъл е едно семе - семе, което може да бъде позитивно или
негативно, в зависимост от нашето настроение, отношение и характер. Мисълта
създава чувства и отношения. Тази комбинация се нарича съзнание. Човешкото
съзнание е способността да мислим, да разсъждаваме, да чувстваме и да се
изразяваме. Всичко това започва с една единствена мисъл.
Спираме ли понякога за да наблюдаваме нашите мисли? Мислим ли понякога да ги спрем, да сложим точка? Обикновено позволяваме да се разпространяват навсякъде, да се лутат по всички кътчета на нашия ум. Неконтролируемите мисли са като автомобил стартиран на пълна скорост: ако не спрем, ще се блъснем. Умът без контрол е напрегнат и притеснен. Това нанася голяма вреда.
За да може нашият ум да работи естествено, ни е нужно да ударим спирачка. Естественият ум е спокоен, а един спокоен ум ни дава яснота. Когато виждаме нещата с яснота, няма изразходване, защото умът ни става лек, не е претоварен с ненужни мисли. Най-голямата болест на ума е да мисли прекалено, особено да мисли прекалено за другите: за това какво са направили, какво би трябвало да направят, какво е трябвало да направят, какво са казали, какво бихме искали да кажат, защо изобщо са говорили. Всичко това смущава спокойствието на ума.
Да поставим спирачка на ума, означава да спрем езика; нашите мисли и думи са тясно свързани, понеже това, което мислим ни води до това, което говорим. Факт е, че нашите думи - позитивни или негативни - засягат другите. Става въпрос за груби думи или критика, хората реагират, връщайки от своя страна това, което са получили. Тази игра на обмен на думи и емоции става ежедневно и е напрегната. Има дни, в които вместо на игра, прилича на боксов мач!
Нашето съзнание е отражение на нашите мисли и нашият живот е отражение на нашето съзнание.
Ако засадим едно семе на мисълта, което е позитивно и чисто и се концентрираме в него, ще му дадем енергия, така както слънцето я дава на семето, което лежи в земята. И така както семето се пробужда и започва да расте, така и мислите, в които се концентрираме, се пробуждат и започват да растат. Следователно, нека засаждаме позитивни мисли.
Всяка сутрин, преди да започне нашият работен ден, да се настаним спокойно, в тишина и да засадим семето на спокойствието. Спокойствието е хармония и равновесие. Спокойствието е свобода: да се освободим от тежестта на негативността и излишествата. Да оставим спокойствието да намери своето място вътре в нас. Спокойствието е наша оригинална сила, наше вечно успокоение на духа.
Да направим така, че нашата първа мисъл за деня да е спокойна; да засадим това семе. Да го поливаме с внимание и ще събираме покой.
Откъс от книгата на Антони Страно:
"Да открием духовността"
Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:
Няма коментари:
Публикуване на коментар