Размисли за духовността: Равновесие на мисли, думи и действия

Най-важното равновесие е това на мисли, думи и действия. Или с други думи, равновесието между вътрешния и външния свят. Само, когато говорим това, което мислим и правим това, което казваме, може да започне да нараства в нас самоуважението и доверието в себе си. Когато моето разбиране, моите преживявания и моите действия са едно, тогава може да има вътрешна хармония и стабилност. И само, когато сме стабилни, другите могат да ни се доверяват. Нито другите ще могат да имат доверие в мен, нито аз ще мога да имам вяра в себе си, ако един ден съм спокоен и сътруднича и следващия съм ядосан и в лошо настроение. Вероятно вяра в себе си е вярата, която е най-трудно да имаме. Лесно е да имаме вяра в Бог, поне когато имаме проблеми или имаме нужда. Лесно е също да имаме вяра в другите, ако ни помагат. Но, за да развием вяра в себе си, е необходимо да обърнем внимание да не повтаряме същата грешка втори път.

Лицемерието, т.е. да се говори едно, а да се прави друго, е това, което разрушава вярата и доверието в себе си и вярата на другите в мен. Чесността към себе си е много важна, за да мога да създам това вътрешно равновесие между мисли, думи и действия. Чесността прави така, че да има яснота и обикновеност във всичко; няма усложнения нито обърквания.

Равновесието е една специална функция на интелекта, понеже само чрез осъзнаването на: какво е нужно, кога е нужно и до каква степен, нашият живот може да е позитивен и изпълнен с удовлетворение.

Откъс от книгата на Антони Страно:
"Потенциалът на позитивната мисъл"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html