Когато тишината е
дълбока и преливаща от пълнота, когато вече не копнеем за звука, когато сме
изцяло концентрирани в Единствения, тогава
мисълта като стрела открива целта и се разтваря в нея. Там човешката
душа не само съзира Бог, но се потапя напълно, цялостно и неограничено в
чистотата на това Същество. Изпълнена с чиста светлина, която вече се е
превърнала в нейна същност, душата като жив фар излъчва тази енергия към
другите под формата на спокойствие и любов.
Тишината е мостът
за общуване между Божествения и божественото в човешкото същество. В тишината
откриваме това, което е най-ценно за нас. Духовната тишина е позиционирането на
сърцето и ума в готовност за общуване с Единствения. Не става въпрос за
общуване, базирано на повтарящи се думи, нито на интелектуални теории, нито на
молби за задоволяването на ограничени желания. Свещеното общуване е хармонията
на оригиналното аз с Вечния и Единствения.
В духовната
тишина получавам чистата и алтруистична енергия на Източника и Твореца, която
ми помага да изляза от пашкула на праха и рутината, разкривайки безграничните
хоризонти на един нов поглед. За да се освободя от негативността, е
необходима тишина. Погълнат от нейната дълбочина, аз се обновявам. В това
обновление умът се пречиства, предоставяйки едно различно възприемане на
реалността. Най-дълбокото възприемане от всички е моята собствена вечност.
Присъствието на
тишината е толкова необходимо на нас душите, колкото дишането на физическото
тяло. За да съм изпълнен с жизнена сила, е необходимо да открия една точка на
неподвижност, от където започвам и където се завръщам всеки ден; един оазис от
вътрешна тишина. Тишината води моята умствена и емоционална енергия до една
точка на концентрация, където откривам неподвижността. Без тази вътрешна
неподвижност се превръщам в марионетка, влачена насам и натам от безбройните
конци на външните влияния. Тази точка на вътрешна неподвижност е семенцето на
независимостта, която реже конците и спира загубата на енергия.
Тишината лекува.
Тишината е като огледало. Всичко е ясно. Огледалото не обвинява, нито
критикува, а ми помага да видя нещата такива каквито са, поставяйки ми
диагноза, която ме освобождава от какъвто и да е вид грешни мисли. Как постига
това тишината? Тишината съживява оригиналното спокойствие на моето аз.
Спокойствие, което е вродено и божествено, и когато се призове, струи през
моето аз, хармонизирайки и лекувайки всяко неравновесие. Тишината е пълна и
цялостна, приветлива, мощна и напълно активна.
За да активирам тишината,
правя стъпка навътре в себе си. Свързвам се с моето вечно аз - душата. На това
място, където спокойствието е непокътнато, като в една утроба, в която времето
не съществува, започва процесът на обновление и възстановяване. Там се гради
един нов модел от чиста енергия.
В това
пространство от интроспекция аз разсъждавам. Събирам това, което съм забравил
от много дълго време. Концентрирам се бавно и нежно и докато правя това,
оригиналните духовни следи на любов, истина и спокойствие избликват и се чувстват
като собствена и вечна реалност. Чрез тях качеството започва да навлиза в моя
живот. Качеството е едно приближаване към нещо по-чисто и по-истинско в нас
самите. Качеството е началото за да имаме една по-просветлена мисъл и за
обединяването на действията. В това пространство Тишината ме учи как да слушам,
как да развия отвореност към Бог.
Слушането ме
насочва към правилната позиция, отваряйки един канал на възприемчивост.
Възприемчивостта ме изравнява с реалността на Бог; едно много необходимо
изравняване, ако наистина искам да съм в единство с Него. За възприемчивостта
ми е нужно да изчистя себе си. Трябва да съм чист, открит, обикновен, освободен
от изкуственост и тогава започвам един истински разговор.
Докато слушам,
получавам. Докато получавам, чувствам и излъчвам, и постепенно достигам до концентрацията.
Концентрация е да съм напълно погълнат от една единствена мисъл. Където има
любов, концентрацията е естествена и стабилна, като неподвижния пламък на една
свещ, който излъчва своята аура от светлина. Мисълта, от която
някой е погълнат, се превръща в негов свят. Когато човешният ум е
погълнат от мисълта за Бог, личността се чувства възродена, хармонията от
вътрешния мир се чувства в дълбочина. В това тихо единство от любов ставам
напълно спокоен, не като един интелектуален процес, а като едно състояние на
вътрешното аз. Пробуден. Това пробуждане идва, когато съм напълно осъзнат за
Истината. Просто ставам осъзнат за илюзиите (фалшивото и нереалното) в мен и
около мен; и за усилието, което ми е нужно за да ги отстраня.
Това пробуждане
ми позволява да долавям това, което до сега не съм бил в състояние да
почуствам. В това пробуждане в извисено състояние на осъзнатост, личността се
одухотворява и става по-истинска. Вътре в тишината фините лъчи на концентрираната
мисъл се срещат с Бог. Това е силата на тишината, често наричана медитация.
Звукът не позволява тази среща с Бог. Звукът само може да възхвалява и
прославя. Песента или тържественото пеене ме приближават до единството с
Божествения, но не могат да го създадат.
Само тишината създава истинското преживяване за единство.
Концентрираната
тишина е безмълвното фокусиране на чистото внимание в Единствения. Любовта към
Него прави това фокусиране да е лесно, стабилно и пълно. Тази близост на моето
аз с Върховния неизбежно вдъхновява желанието за промяна в мен; вдъхновение за
прогрес на моето аз, за да го направи достойно да удовлетвори своя оригинален
потенциал и когато е възможно, да споделя с другите плодовете от опознаването
на този потенциал. Това споделяне не се достига говорейки много, а по-скоро
чрез личния пример.
Откъс от книгата на Антони Страно:
"Точката Алфа"
"Точката Алфа"
Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:
Няма коментари:
Публикуване на коментар