Душата е тази, която е известна като съзидателна, до степента, до която
интелектът е смирен. Интелектът е този, който създава новото.
Смирението е израз на любовта. Тези, които имат любов за всяка душа,
ще могат да останат смирени. Ако няма любов, те нe ще могат да станат нито състрадателни,
нито смирени. Ето защо трябва да има смирение и израз на сила. До
степента, до която сте смирени, ще се появи усещането, че сте господари.
Следва да е налично усещането, че сте господар под формата на сила и в
смирението да е налична добродетелта да служите. Ще е налична службата, а с
нея и чувството че сте господари.
Непрестанно бъдете в осъзнатостта, че сте инструмент и така
продължавайте напред, и вдъхновявайте други да правят същото. Осъзнатостта,
че сте инструмент, винаги ще ви помогне да достигнете успех. Винаги
инструмент и винаги специалността на смирението. Винаги ги носете със себе си.
С тези специалности ще станете специални души.
Знаците на величието са видими дотолкова, доколкото е голямо самото
величие и дотолкова великата душа ще бъде скромна. Това е така, защото душата,
която проявява величие е душа, която е цялостна и завършена. Същото е като с
дървото: колкото повече дървото е отрупано с плод, толкова то ще се наведе и ще
извършва служба със скромност/смирение. Фактът, че дървото се навежда,
означава, че служи. Ако не се навежда, няма да може да служи. Затова, от едната
страна е величието, а от другата - смирението. Тези, които са смирени, получават
уважение от всички. Ако сте смирени, сте уважавани от другите. Не получават уважение тези,
които са арогантни, другите стоят надалеч от тях. Ще разберете дали сте се
обгърнали във величието и смиреността по това, че тези, които са смирени даряват
щастие на всички. Където и да отидат, каквото и да правят, чрез смирението
си те даряват щастие на другите. Ако смирението е по-малко, не винаги ще можете
да дарявате щастие.
Тези души, които непрестанно живеят със специалността на смирението,
лесно изпитват успех. Запомнете, да бъдеш смирен, означава да поддържаш самоуважение
и това е лесният начин да получите уважение от всички. Да бъдеш смирен, не
означава да се кланяш на всеки, но да направиш така, че всеки да се прекланя
пред твоята специалност и любов.
Знакът за величественост е смирението. Колкото
е по-голямо смирението, толкова повече душата ще е велика в сърцата на всички.
Без да станете смирени, не бихте могли да бъдете дарители на щастие за всички. Смирението
лесно ви освобождава от егото. Семето на смирението автоматично ви дава
достъп до плодовете на величието. Смирението е лесният начин за получаване на
благословии от сърцето на всеки. Душа, изпълнена със смирение, лесно получава мястото
на любовта в сърцата на другите. Смирението автоматично ви превръща в достойни
за възхвала. Специалният знак за това, че се освобождавате от егото, е
смирението. Има смирение в поведението ви, смирение в погледа
ви, смирение в думите ви и също смирение във връзките и взаимоотношенията ви. Не
бива да казвате: „Не ми е в поведението, но думите просто ми се изплъзнаха.“
Не, каквото е в поведенито ви, погледът ви ще е в съответствие с него.
Какъвто е погледът ви, думите ви ще бъдат съответни на него и каквото е в
думите ви, същото ще бъде във връзките и взаимоотношенията ви. Смирение трябва
да има във всичките четири. Ако има смирение в три от тях, но в едно липсва,
тогава съществува поле на достъп за арогантността.
Където се появи арогантност, там има огромно чувство за обида. Някой
път съществува арогантност, друг път
обида. Продължавате да си играете и с двете. Когато някой няма арогантност в
себе си и бъде обиден, той няма да усеща обида. Той ще остне смирен и зает със
задачата на обновлението. Само тези, които са смирени, могат да обновяват
Знакът за добри обноски е смирението. Някой, който доказва, че нещо
грешно е фалшиво/погрешно, винаги ще остане смирен и ще взаимодейства с
добри обноски.
Да кажете: „Аз съм прав, а този е грешен“ не е смирение.
Независимо какво се случва, вашата природа/характер винаги трябва да
остава блага, внимателна. Този благ характер е знак за смирение.
Станете милостиви към незнаещите, измъчени души във вашето семейство. Би
трябвало да има състрадание от сърце.
За бързината в усилията в духовното семейство и също за самоусъвършенстването
е необходимо състраданието. Когато сте състрадателни има напредък, защото
състрадателната душа непрестанно и естествено има поведението на безгранична
непривързаност. Трябва да има състрадание към самите вас в това: „Аз съм душа, която принадлежи на
най-възвишения Баща и има за цел да стане равна на Бащата“.
В съответствие с това, ако има слабост в оригиналната, възвишена природа и в
санскарите, които са еднакви с тези на Бащата, е необходимо наличието на
състраданието от сърце. Състраданието в собственото ви сърце ви дава
възможност да се освободите от слабостите.
