Как мога да оценя моя прогрес?

 

Добра мярка за твоя прогрес е степента, която достига твоята сила на концентрация.

Това означава да имаш способността да си напълно концентриран в твоята духовна идентичност, изключвайки всяко друго програмиране или състояние.

Колкото по-дълбоко осъзнаеш процеса на медитация и себе си като духовна същност, толкова повече ще можеш да започнеш да гледаш твоето собствено аз.

Също ще можеш да спреш навика да мислиш за другите излишно.

Това позволява да се увеличи силата на концентрацията.

Получаваме много чрез силата на концентрацията.
Защото тя развива вътрешната сила, която е нужна за една истинска промяна; това е реалната основа на истинската трансформация.

За да провериш колко се променяш вътрешно, провери качеството на твоите взаимоотношения с другите.

До каква степен са намалели пороците на гнева, алчността и привързаността? Първо намаляват и след това изчезват напълно.

Знак, че това се случва, е че започваш да се радваш на щастливи взаимоотношения, вместо на такива, които те вкарват в капан, ограничават или потискат.

В края на краищата, се освобождаваш от всички ограничения.

Откъс от книгата на Дади Джанки:

"Крилете на духа - Да освободим духовната иденичност
Светът и мъдростта на Дади Джанки"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Привързаност

Привързаност означава да зависиш от някого или нещо, за да
се чувстваш добре. То е резултат от твоето прекалено 
идентифициране с външните неща, като позиция, богатства или хора.

Друг начин да се каже същото е, че привързаността те прави зависим от една външна подкрепа, каквато и да е тя, както един инвалид - от своите патерици. От трите пречки, които ти пречат да можеш да живееш твоята най-възвишена истина, привързаността е най-лошата. Създава много ограничения. Докато влиянието прониква в твоята индивидуалност, а контролът я затънмява отчасти, привързаността я разрушава. Това се случва, защото те прави да зависиш от други хора или неща, до такава
степен, че ти пречи да развиеш напълно твоята собствена 
индивидуалност, себе си. 

Привързаността те мами, карайки те да вярваш, че нямаш нужда да развиеш твоята истина до своя максимален потенциал. Смяташ,
че живот, който се крепи на това, което може да се нарече 
емоционални патерици, е добър живот. 

Въобразяваш си, че тези патерици ще ги има винаги. Противно на влиянията или контрола, привързаността е доброволна и е едно самоналожено ограничение. Понеже преживяването за това да си повлиян или контролиран обикновено е доста болезнено, хората търсят начини да се освободятот тях. Но, в случая на привързаност, болката е по-фина. Хората са по-малко осъзнати за нея и следователно, не бързат толкова да се освободят.

С привързаност няма да можеш да почувстваш силата на любовта на Бог и Неговите благословии, нито да се наслаждаваш на Неговата вечна компания. Поради всичко това, ще ти е много трудно да се извисиш над дефектите и нечистотата на душата, за да изискаш наследството на божественост, което ти се полага. 
Постоянното и естествено щастие ще продължава да ти убягва. Няма значение за какъв вид привързаност става въпрос: към представата, която имаш за себе си; към представата, която имаш за другите; към способностите на другите... Привързаността те разрушава - разрушава твоето истинско аз-напълно. 

За да се освободиш от трите състояния на робство, продължавай да увеличаваш качеството на твоята мисъл и като цяло на твоето психическо състояние. Продължавай да напредваш! Развивай чувството, че никой не можеда те спре. Осъзнай, че всички и всеки един от нас играе роля и играй твоята както трябва. Не влизай във въпроси от типа на защо или какво: “Защо този човек винаги прави това?”, “Какво иска сега?” Тези въпроси ще те отдалечат от другите и ще ги държат далеч.

Избягвай да мислиш, че другите трябва да правят това, което си им казал да правят. Научи се да развиваш любящото чувство, че всеки един от нас трябва да прави единствено това, което Бог иска да правим. Помисли върху това и ще видиш, каква способност за вътрешна трансформация съдържа в себе си. Ще отвориш очите си и ще можеш да разпознаеш твоята собствена истина, твоето собствено аз, а също и Бог. Това е, което те прави свободен.

Откъс от книгата на Дади Джанки:

"Крилете на духа - Да освободим духовната иденичност
Светът и мъдростта на Дади Джанки"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Силата на смирението

Истинското смирение не трябва да се бърка с ниско самочувствие. 
Ще споделя с теб една много лична тайна: така, както никога няма да се опитам да контролирам никого, също така няма да позволя никой да ме контролира. Така, както никога няма да наложа моята воля на никого, също така няма да оставя никой да се налага над моята. Това е любов към себе си. 

Истинското смирение, т.е. силата на смирението, е друг начин за назоваване на любовта към себе си. Ако смирението е истинско, ще те води и ще те поддържа над всичко, сякаш, че смирението са криле, родени от ентусиазма заради твоята красива истина. 
Смирението те учи на изкуството да летиш. Колкото и извисена да е целта, с криле като тези можеш да си сигурен, че ще я постигнеш.

Друга тайна е, че егото няма да изчезне просто така. Всъщност ще те следва навсякъде. Дори на тези медитации изпълнени със светлина. Ще си седнал там и изведнъж ще се появи тази или онази мисъл, идваща от твоето ограничено аз и ще те завлече за една секунда. Ако ти се случи, означава, че продължаваш да си под 
влиянията на една по-ниска класа. Това е знак за его. Всъщност винаги, когато почувстваш някакво негативно влияние, вътрешно или външно, егото е причинителят.

Егото е едва доловимо и за това не е лесно да го видим. Работи по един подмолен начин, минирайки основите на твоята истина. 
Абсолютно всичко може да го активира: коментари и критики; 
всякакъв вид обстоятелства и ситуации; всичко може да го изстреля. И тогава се чувстваш напълно доминиран от него. Но, ако си внимателен и насочиш вниманието си към себе си, ще можеш да останеш смирен. Ще можеш да помниш, че всичко, което се случва, е един изпит. Ти си изпитван за твоята решителност да не позволяваш нищо да докосне крилете ти. 

Внимавай, когато използваш очите и ушите си. Говори им. Кажи на очите си: “Ето така трябва да гледате!” и на ушите си: “Това не трябва да го слушаш!”. Поддържай твоята любов към себе си, помнейки, че няма да позволиш на егото да те достигне, че ще го държиш настрана. Докато продължаваш да летиш.

Смирението е най-голямата от всички добродетели. И това е така, защото смирението ти позволява да бъдеш добродетелен с другите по един безграничен начин. 

Помисли за смирението на едно дърво. Обърни внимание на това, че когато е разцъфтяло и клоните му са отрупани с плодове, те се огъват и накланят, улеснявайки другите да могат да вземат това, което то предлага. По същия начин, когато твоят характер прелива от добродетели, твоята склонност да се накланяш и да се огъваш 
улеснява другите да могат да вземат това, което предлагаш. 

Едно дърво, чиито клони са много високи, няма да може да се наклони и огъне, и за това ще е трудно да се достигнат неговите плодове. С егото е същото. Може да вървиш с високо вдигната глава, но всъщност, не предлагаш нищо с истинска стойност. Помисли върху това. Какъв е животът изпълнен със смирение? И какъв е без него?

Откъс от книгата на Дади Джанки:

"Крилете на духа - Да освободим духовната иденичност
Светът и мъдростта на Дади Джанки"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Силата на истината

Силата на истината е такава, че не трябва да се стараеш да я доказваш. Да се опитваш да докажеш истината само показва твоя собствен инат.Трябва само да се стараеш да я живееш, да бъдеш себе си. Истината винаги се разкрива в подходящия 
момент и на точното място. Затова, най-обикновеният и силен израз на истината е смирението.

Смирението те прави обикновен и честен. Колкото си по-смирен,
по-голямо ще бъде твоето осъзнаване на истината. И обратното.

Има голяма сила в смирението. Тази сила понякога е нужна, за да те защити. А друг път, за да защити другите. Силата на смирението ти позволява да видиш, че всичко има някакъв позитивен аспект, който им е присъщ. Всичко, дори обидите. Позволява ти да кажеш: “Може би трябва да науча нещо от всичко това”. “Щом ми казва това, трябва да има за какво”. 

Дори обидите се превръщат във възможности, за да се поучим по естествен начин. Не чувстваш необходимост да се ядосваш.
Не ти повлиява по негативен начин. 

Любовта ти към себе си те поддържа стабилен, каквито и да са 
критиките. Въпреки, че проблемът е на другите, не твой, и че няма нищо, което да трябва да променяш в себе си, смирението
избягва необходимостта да го доказваш. 

Истинското смирение увеличава силата на истината и вътрешната тишина по такъв начин, че няма нужда да казваш нищо. Истинската сила на твоето вътрешно състояние ще направи така, че другият да осъзнае грешното в своето държание. 
Твоята единствена надежда в този момент е, че твоята скромност ще ги разтърси, за да може те също да могат да отворят себе си и да се радват на своето собствено смирение.

Някои хора смятат, че да имаш смирение или да си смирен 
означава да се кланиш на другите и да изглеждаш раболепен. Много им е трудно да развият смирение. Моят опит не е такъв. 
За мен смирение означава да разбера моето собствено аз и чрез това разбиране, да разбирам другите.

Да мисля за смирението е сякаш да мисля за един стар приятел: за някого, от когото сме научили много, който ни е учил много.
Развиването на смирението е внесло спокойствие в моя живот.

Откъс от книгата на Дади Джанки:

"Крилете на духа - Да освободим духовната иденичност
Светът и мъдростта на Дади Джанки"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html