Душата силно
желае да бъде свободна и силна, да лети. Искаме да си възвърнем силата да
контролираме и да управляваме живота си, да сме владетели на нашия вътрешен
свят, не на другите. Това е ключът на нашето истинско самоуважение.
Но, слабостите ни
атакуват, умът ни се разсейва и се лута, атракциите ни привличат, външните влияния
ни афектират и разконцентрират и така слабостите, които са вътре в нас ни
отдалечават от преживяването за вътрешна сила и стабилност.
Слабостите се
появяват поради егоистичните желания и привързаността към връзки или предмети.
Това са корените на безпокойството и страданието. Докато не осъзнаем това, умът
ни продължава да тича в много различни посоки, които му диктуват желанията и
привързаността.
Илюзията, която е
хипнотизирала съзнанието ни се основава на вярването, че задоволяването на тези
желания и запазването на тези привързаности ще запълнят празнотата в мен и ще
ме направят щастлив.
Истината е, че
ние ставаме зависими и подчинени, неспособни да увеличим силата на волята.
Волята танцува като марионетка под звуците на желанията на ума.
Ще имаме една мисъл
изпълнена със сила, една благодатна и възвишена мисъл и ще почувстваме от
сърце, че искаме да го прилижим на практика. Но, по-късно нашият навик за
задоволяваме капризните желания на ума ще направи така, че тази възвишена мисъл
губи силата си. Дори скоро я забравяме.
За това трябва да
дисциплинираме ума. Да сложим всички желания и привързаности под карантина.
Това изисква кураж. За това разчитаме на невидимата помощ на Върховния
Източник. Трябва да се отворим за измерението на тишината и да се свържем с
Източника на светлина и духовна сила. Да подхранваме с постоянство ума си с чисти
мисли изпълнени със сила. Това е лекарството, която постепенно ще излекува тези
болести и ще станем отново духовни владетели на себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар