Размисли за духовността: Да се грижим за взаимоотношенията си с другите

Коренът на страданието е привързаността. Създал си пространство в ума си, което поддържа тази личност или обект като част от теб. Когато се критикува, когато не се оценява или вече не е при теб тази личност или обект, чувстваш болка в ума си, изпитваш чувство на загуба. Ако искаш да си щастлив, трябва да се научиш да обичаш и да цениш, запазвайки в същото време твоята независимост.

Разумната личност знае, че да се ядосваш заради някого е загуба на време и енергия. След това трябва да направиш усилия за да възстановиш отново това взаимоотношение. Много по-полезно е да вдишаш дълбоко, да насочиш вниманието си към твоето отношение и да отговориш без прибързаност. По този начин можеш да подобриш и да засилиш взаимоотношенията си с другите, да създадеш доверие и те ще простят твоите грешки.

За да създадем добри взаимоотношения:

С ума мисли какво можеш да научиш от другите.

С очите виждай дободетелите на другите.

С думи оценявай достиженията на другите.

С действията си давай сътрудничество и прави добро на другите.

За да живееш в мир със себе си, стреми се да не зависиш от никого, но в същото време помагай на другите да не зависят от теб. Помагай им да са независими личности, свободни и отговорни за своя живот. Също старай се да не даваш страдание или болка на никого, но също така и не позволявай другите да се превърнат в източник на болка за теб.

Най-големият враг на вътрешния мир е егото. Егото те кара да съдиш другите и да мислиш за тях по неподходящ начин, кара те да изискваш от тях да действат така, както ти искаш. По този начин забравяш, че си ученик и че си тук за да се учиш.

Ако вместо да се учиш, започнеш да даваш съвети, да казваш на другите какво трябва да правят и искаш те да се променят, забравяш един важен урок на живота, че в твоите ръце се намира само твоята собствена личностна промяна, а не тази на другите.