Самоуважението и духовната скромност са като наш духовен щит. Освобождават
ни от фините, едва доловими влияния на егото.
Когато вървим по пътя на духовното развитие, е много важно да осъзнаем
присъствието на фината, едва доловима арогантност. Тя може да се забележи в неспособността да
приемем критиката, дори и тя да е градивна.
Вътре в нас има чувства за реакция
и орхвърляне. Има негативна промяна на отношението ни към този, който е направил
тези коментари.
В осъзнатост за нашата духовна същност можем да приемем корекциите, които
ни правят другите, като средство да напреднем и сме способни да толерираме и
приемаме критиката. В същото време, не се оставяме да бъдем повлияни от
похвалата.
Ключът е да създадем едно състояние на осъзнатост, в което нашите мисли да
са изпълнени със самоуважение, а в нашите думите и действия да поддържаме
състояние на духовна скромност. Тогава арогантността ще приключи. Тези добродетели
са основата за да сме олицетворение на успеха във всяка мисъл и във всяко действие.
Усвоявайки самоуважението и духовната скромност, можем да сме
инструменти за да дадем едно духовно преживяване на другите чрез нашите думи, нашите
действия и взаимоотношения. Ако тези добродетели са на лице в живота ни и са
стабилни, можем да разберем, че развиваме вътрешна мощ и духовна сила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар