неделя, 19 октомври 2014 г.

Размисли за духовността: Да се освободим

Чувстваме скръб, когато се вкопчим в ситуациите, в които попадаме или когато ги вземем прекалено навътре. Забравяме, че ситуациите са нещо, което е извън нас. Всичко, което ни е нужно е да знаем как да се освободим от тях. Веднъж вече постигнали това, ние си възвръщаме щастието и вътрешния мир и започваме отново да се усмихваме. Колко често сме се обръщали назад към някой проблем и сме се учудвали на това как сме позволили той да ни повлияе.

Изкуството да живеем отвътре навън е такова, че не само ни позволява да се освободим от това, което е извън нас, но и ни помага да развием такава вътрешна сила, която да ни предпазва и да не ни позволява да попаднем отново в този капан.

Когато се освободим от всичко, което е извън нас и сме свободни, започваме да чувстваме стабилност, да сме изпълнени със щастие и без значение какво се случва, не губим това наше вътрешно състояние. Когато имаме вътрешен мир и щастие, чувстваме самоуважение и вътрешна сила и вече не сме някой, който е лесно нараним и с променливо настроение.

Нужно е да обърнем внимание на качеството на нашите мисли. Това означава да сме разумни. Все пак става въпрос за нашия ум. Мислите ни трябва да са чисти, възвишени и решителни. Тогава просто наблюдаваме резултата: чувстваме спокойствие в нашия ум.

Нека попитаме сърцето си: Имам ли чисти мисли и позитивни чувства към всички, включително и към мен самия? Обръщам ли внимамие на това, превръщайки го в приоритет в моя живот
Такива чувства създават енергия, която автоматично тече навън, предпазвайки ни от негативните влияния.


Няма коментари:

Публикуване на коментар