Чувстваме скръб, когато се вкопчим в ситуациите, в които попадаме или когато ги вземем прекалено
навътре. Забравяме, че ситуациите са нещо, което е извън нас. Всичко, което ни е
нужно е да знаем как да се освободим от тях. Веднъж вече постигнали това, ние
си възвръщаме щастието и вътрешния мир и започваме отново да се усмихваме.
Колко често сме се обръщали назад към някой проблем и сме се учудвали на това
как сме позволили той да ни повлияе.
Изкуството да живеем отвътре навън е такова, че не само ни позволява да се освободим
от това, което е извън нас, но и ни помага да развием такава вътрешна сила, която
да ни предпазва и да не ни позволява да попаднем отново в този капан.
Когато се освободим от всичко, което е извън нас и сме свободни, започваме
да чувстваме стабилност, да сме изпълнени със щастие и без значение
какво се случва, не губим това наше вътрешно състояние. Когато имаме вътрешен мир и
щастие, чувстваме самоуважение и вътрешна сила и вече не сме някой, който е лесно
нараним и с променливо настроение.
Нужно е да обърнем внимание на качеството на нашите мисли. Това означава да
сме разумни. Все пак става въпрос за нашия ум. Мислите ни трябва да са чисти,
възвишени и решителни. Тогава просто наблюдаваме резултата: чувстваме
спокойствие в нашия ум.
Нека попитаме сърцето си: Имам ли чисти мисли и позитивни чувства
към всички, включително и към мен самия? Обръщам ли внимамие на това, превръщайки
го в приоритет в моя живот?
Такива чувства създават енергия, която автоматично тече навън, предпазвайки
ни от негативните влияния.
Няма коментари:
Публикуване на коментар