Размисли за духовността: Равновесие на мисли, думи и действия

Най-важното равновесие е това на мисли, думи и действия. Или с други думи, равновесието между вътрешния и външния свят. Само, когато говорим това, което мислим и правим това, което казваме, може да започне да нараства в нас самоуважението и доверието в себе си. Когато моето разбиране, моите преживявания и моите действия са едно, тогава може да има вътрешна хармония и стабилност. И само, когато сме стабилни, другите могат да ни се доверяват. Нито другите ще могат да имат доверие в мен, нито аз ще мога да имам вяра в себе си, ако един ден съм спокоен и сътруднича и следващия съм ядосан и в лошо настроение. Вероятно вяра в себе си е вярата, която е най-трудно да имаме. Лесно е да имаме вяра в Бог, поне когато имаме проблеми или имаме нужда. Лесно е също да имаме вяра в другите, ако ни помагат. Но, за да развием вяра в себе си, е необходимо да обърнем внимание да не повтаряме същата грешка втори път.

Лицемерието, т.е. да се говори едно, а да се прави друго, е това, което разрушава вярата и доверието в себе си и вярата на другите в мен. Чесността към себе си е много важна, за да мога да създам това вътрешно равновесие между мисли, думи и действия. Чесността прави така, че да има яснота и обикновеност във всичко; няма усложнения нито обърквания.

Равновесието е една специална функция на интелекта, понеже само чрез осъзнаването на: какво е нужно, кога е нужно и до каква степен, нашият живот може да е позитивен и изпълнен с удовлетворение.

Откъс от книгата на Антони Страно:
"Потенциалът на позитивната мисъл"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Размисли за духовността: Превърни ума си в твоя най-добър приятел

Причината, поради която искаме да достигнем едно по-дълбоко познание за нашия ум е, за да можем да разберем как се създават нашите мисли и как се изразяват в думи и действия.

Нашият ум е нашият най-добър приятел, ако го захранваме само с позитивни мисли, но се превръща в нашия най-лош враг, ако му позволим да мисли негативни или ненужни мисли. Качеството на тази “храна” зависи изцяло от нас.

По същия начин, както ежедневно храним нашето тяло, за да може да се поддържа здраво и силно, същото се отнася за ума. Хората в днешно време обръщат повече внимание на това да имат здравословна и балансирана диета, но колко от тях обръщат същото внимание на храната за ума, т.е. на качеството на своите мисли? Има два фактора, които влияят на нашия начин на мислене:

1. Всички външни влияния в нашето ежедневие, например хората, с които влизаме в контакт, ситуации, които трябва да преодолеем, всякакъв вид новини в пресата, материални обекти и т.н. В зависимост от интереса или вниманието, които им отдаваме, в зависимост от това, е тяхното влияние в нашия ум.

2. Впечатления в нашето подсъзнание; тези впечатления могат да са позитивни или негативни, последните често се дължат на дълбоки навици, причинени от събития от миналото, всичко, което е дълбоко настанено вътре в нас.

С внимание и с някои дисциплини, външните влияния и моите реакции към тях могат да се променят. Например, виждам, че се ядосвам заради това, което някой ми казва и това създава негативни мисли в моя ум, така че обръщайки внимание на себе си, слагам спирачка, поставям точка, за да спра разширението или ненужната реакция.

Но, влиянието на силните навици или на миналото, дълбоко вкоренени в нашето съзнание, са най-трудните за откриване и следователно, за проверяване и контролиране. Но, дали е външното или вътрешното влияние, или и двете, отговорът е един и същи. Някъде вътре в мен трябва да имам способността или силата, за да филтрирам или да анализирам моделите или видовете създадени мисли, по такъв начин, че думите и действията ми да могат да са позитивни и в полза на мен и на другите.
Коя е тази способност, тази сила или лекота за филтриране и анализиране? Начира се интелект. В нашето аз има три свойства, които формират човешкото съзнание: умът, интелектът и впечатленията.

Откъс от книгата на Антони Страно:
"Потенциалът на позитивната мисъл"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Размисли за духовността: Тишина

Когато тишината е дълбока и преливаща от пълнота, когато вече не копнеем за звука, когато сме изцяло концентрирани в Единствения, тогава  мисълта като стрела открива целта и се разтваря в нея. Там човешката душа не само съзира Бог, но се потапя напълно, цялостно и неограничено в чистотата на това Същество. Изпълнена с чиста светлина, която вече се е превърнала в нейна същност, душата като жив фар излъчва тази енергия към другите под формата на спокойствие и любов.

Тишината е мостът за общуване между Божествения и божественото в човешкото същество. В тишината откриваме това, което е най-ценно за нас. Духовната тишина е позиционирането на сърцето и ума в готовност за общуване с Единствения. Не става въпрос за общуване, базирано на повтарящи се думи, нито на интелектуални теории, нито на молби за задоволяването на ограничени желания. Свещеното общуване е хармонията на оригиналното аз с Вечния и Единствения.

В духовната тишина получавам чистата и алтруистична енергия на Източника и Твореца, която ми помага да изляза от пашкула на праха и рутината, разкривайки безграничните хоризонти на един нов поглед. За да се освободя от негативността, е необходима тишина. Погълнат от нейната дълбочина, аз се обновявам. В това обновление умът се пречиства, предоставяйки едно различно възприемане на реалността. Най-дълбокото възприемане от всички е моята собствена вечност.

Присъствието на тишината е толкова необходимо на нас душите, колкото дишането на физическото тяло. За да съм изпълнен с жизнена сила, е необходимо да открия една точка на неподвижност, от където започвам и където се завръщам всеки ден; един оазис от вътрешна тишина. Тишината води моята умствена и емоционална енергия до една точка на концентрация, където откривам неподвижността. Без тази вътрешна неподвижност се превръщам в марионетка, влачена насам и натам от безбройните конци на външните влияния. Тази точка на вътрешна неподвижност е семенцето на независимостта, която реже конците и спира загубата на енергия.

Тишината лекува. Тишината е като огледало. Всичко е ясно. Огледалото не обвинява, нито критикува, а ми помага да видя нещата такива каквито са, поставяйки ми диагноза, която ме освобождава от какъвто и да е вид грешни мисли. Как постига това тишината? Тишината съживява оригиналното спокойствие на моето аз. Спокойствие, което е вродено и божествено, и когато се призове, струи през моето аз, хармонизирайки и лекувайки всяко неравновесие. Тишината е пълна и цялостна, приветлива, мощна и напълно активна.

За да активирам тишината, правя стъпка навътре в себе си. Свързвам се с моето вечно аз - душата. На това място, където спокойствието е непокътнато, като в една утроба, в която времето не съществува, започва процесът на обновление и възстановяване. Там се гради един нов модел от чиста енергия.

В това пространство от интроспекция аз разсъждавам. Събирам това, което съм забравил от много дълго време. Концентрирам се бавно и нежно и докато правя това, оригиналните духовни следи на любов, истина и спокойствие избликват и се чувстват като собствена и вечна реалност. Чрез тях качеството започва да навлиза в моя живот. Качеството е едно приближаване към нещо по-чисто и по-истинско в нас самите. Качеството е началото за да имаме една по-просветлена мисъл и за обединяването на действията. В това пространство Тишината ме учи как да слушам, как да развия отвореност към Бог.

Слушането ме насочва към правилната позиция, отваряйки един канал на възприемчивост. Възприемчивостта ме изравнява с реалността на Бог; едно много необходимо изравняване, ако наистина искам да съм в единство с Него. За възприемчивостта ми е нужно да изчистя себе си. Трябва да съм чист, открит, обикновен, освободен от изкуственост и тогава започвам един истински разговор.

Докато слушам, получавам. Докато получавам, чувствам и излъчвам, и постепенно достигам до концентрацията. Концентрация е да съм напълно погълнат от една единствена мисъл. Където има любов, концентрацията е естествена и стабилна, като неподвижния пламък на една свещ, който излъчва своята аура от светлина. Мисълта, от която някой е погълнат, се превръща в негов свят. Когато човешният ум е погълнат от мисълта за Бог, личността се чувства възродена, хармонията от вътрешния мир се чувства в дълбочина. В това тихо единство от любов ставам напълно спокоен, не като един интелектуален процес, а като едно състояние на вътрешното аз. Пробуден. Това пробуждане идва, когато съм напълно осъзнат за Истината. Просто ставам осъзнат за илюзиите (фалшивото и нереалното) в мен и около мен; и за усилието, което ми е нужно за да ги отстраня.

Това пробуждане ми позволява да долавям това, което до сега не съм бил в състояние да почуствам. В това пробуждане в извисено състояние на осъзнатост, личността се одухотворява и става по-истинска. Вътре в тишината фините лъчи на концентрираната мисъл се срещат с Бог. Това е силата на тишината, често наричана медитация. Звукът не позволява тази среща с Бог. Звукът само може да възхвалява и прославя. Песента или тържественото пеене ме приближават до единството с Божествения, но не могат  да го създадат. Само тишината създава истинското преживяване за единство.

Концентрираната тишина е безмълвното фокусиране на чистото внимание в Единствения. Любовта към Него прави това фокусиране да е лесно, стабилно и пълно. Тази близост на моето аз с Върховния неизбежно вдъхновява желанието за промяна в мен; вдъхновение за прогрес на моето аз, за да го направи достойно да удовлетвори своя оригинален потенциал и когато е възможно, да споделя с другите плодовете от опознаването на този потенциал. Това споделяне не се достига говорейки много, а по-скоро чрез личния пример.

Откъс от книгата на Антони Страно:
"Точката Алфа"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Размисли за духовността: Качеството на мисълта създава качеството на живот

Да помислим за едно семе. То е като една точка - мъничко, дребно и компактно - но въпреки това пълно с потенциал. Една мисъл е едно семе - семе, което може да бъде позитивно или негативно, в зависимост от нашето настроение, отношение и характер. Мисълта създава чувства и отношения. Тази комбинация се нарича съзнание. Човешкото съзнание е способността да мислим, да разсъждаваме, да чувстваме и да се изразяваме. Всичко това започва с една единствена мисъл.

Спираме ли понякога за да наблюдаваме нашите мисли? Мислим ли понякога да ги спрем, да сложим точка? Обикновено позволяваме да се разпространяват навсякъде, да се лутат по всички кътчета на нашия ум. Неконтролируемите мисли са като автомобил стартиран на пълна скорост: ако не спрем, ще се блъснем. Умът без контрол е напрегнат и притеснен. Това нанася голяма вреда.

За да може нашият ум да работи естествено, ни е нужно да ударим спирачка. Естественият ум е спокоен, а един спокоен ум ни дава яснота. Когато виждаме нещата с яснота, няма изразходване, защото умът ни става лек, не е претоварен с ненужни мисли. Най-голямата болест на ума е да мисли прекалено, особено да мисли прекалено за другите: за това какво са направили, какво би трябвало да направят, какво е трябвало да направят, какво са казали, какво бихме искали да кажат, защо изобщо са говорили. Всичко това смущава спокойствието на ума.

Да поставим спирачка на ума, означава да спрем езика; нашите мисли и думи са тясно свързани, понеже това, което мислим ни води до това, което говорим. Факт е, че нашите думи - позитивни или негативни - засягат другите. Става въпрос за груби думи или критика, хората реагират, връщайки от своя страна това, което са получили. Тази игра на обмен на думи и емоции става ежедневно и е напрегната. Има дни, в които вместо на игра, прилича на боксов мач!

Нашето съзнание е отражение на нашите мисли и нашият живот е отражение на нашето съзнание.

Ако засадим едно семе на мисълта, което е позитивно и чисто и се концентрираме в него, ще му дадем енергия, така както слънцето я дава на семето, което лежи в земята. И така както семето се пробужда и започва да расте, така и мислите, в които се концентрираме, се пробуждат и започват да растат. Следователно, нека засаждаме позитивни мисли.

Всяка сутрин, преди да започне нашият работен ден, да се настаним спокойно, в тишина и да засадим семето на спокойствието. Спокойствието е хармония и равновесие. Спокойствието е свобода: да се освободим от тежестта на негативността и излишествата. Да оставим спокойствието да намери своето място вътре в нас. Спокойствието е наша оригинална сила, наше вечно успокоение на духа.

Да направим така, че нашата първа мисъл за деня да е спокойна; да засадим това семе. Да го поливаме с внимание и ще събираме покой. 

Откъс от книгата на Антони Страно:

"Да открием духовността"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Размисли за духовността: Медитацията. Силата на концентрираната мисъл

В Гърция думата медитация се превежда като “dialogismos”, от където произлиза думата “диалог”. В Гърция идеята за медитацията е да водим диалог със себе си, с нашето аз, един много необходим процес, за развиване на самопознанието и натрупване на вътрешна сила.

Диалогът със самите себе си, с нашето аз, когато се насочва правилно и се базира на духовни перспективи и добродетели, изчиства ума от негативни идеи относно нас самите и прояснява интелекта, както за да формулира, така и за да следва правилни идеи за развиване на самоуважението.

Диалог не означава да останем в капана на чувства за вина относно грешките или ограниченията, нито означава да избледним очевидни неща, които трябва да се променят, а означава премахване на повтарящи се автоматични негативни изображения, които изпразват нашето аз от щастие и доверие в себе си.

Основата на този духовен диалог със самия себе си е интроспекцията. Интроспекцията е способността да проучвам, да проверявам и да променям себе си, където, както и когато трябва да го направя. Без постоянна преоценка на моите отношения и модели на мислене, негативните навици много лесно ще доминират моето съзнание. Разбира се, един здравословен диалог със себе си означава да си взаимодействам позитивно с другите, да не влизам в капан или да оставам изгубен в себе си. Другите, ситуациите, всички те са ми учители; те ми помагат да израствам, ако имам здравия разум да извлека полза от всичко. Но, всяко нещо, което влезе в ума и интелекта, е необходимо винаги да бъде оценено и проверено. Такова оценяване е необходимо с цел да не се причини никаква вреда нито на себе си, нито на другите.

Интроспекцията води до състоянието на наблюдател: да наблюдавам себе си и да не реагирам на ситуациите с негативни емоции като гняв, омраза и възмущение.

Състоянието на безпристрастен наблюдател запазва вътрешната енергия и в същото време ме поддържа духовно, умствено и емоционално здрав. Така, ако се науча да разговарям със себе си позитивно, т.е. да не влизам в капана на чувството за вина, разкаяние, проектиране на вината върху другите, сравняване с другите, тогава мога да се превърна в моя най-добър приятел.

Третото значение на медитация можем да го вземем от думата на санскрито “йога”. Чрез осъзнаването на тази дума се научаваме как да получаваме помощ, т.е. определена външна духовна сила, която може да ми помогне да се излекувам и също да разговарям позитивно със себе си. Думата йога означава да събера или да обединя отново. Да се обединя отново с какво и с кого? Отговорът е: първо - с моята оригинална и вечна същност и второ - с вечния Върховен Източник на Цялата Сила и Енергия; този Източник ми помага да се презаредя и отново да опозная себе си.

Откъс от книгата на Антони Страно:

"Потенциалът на позитивната мисъл"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Размисли за духовността: Медитация

Колкото по-голяма е концентрацията, повече човек може да влезе в дълбочина, както в осъзнаването, така и в преживяването. Когато умът и интелектът се плискат на повърхността, когато животът е само едно продължаване на повърхностни рутини и навици, тогава животът става празен, сух и безсмислен.

Живот без цел е като кораб без рул. Резултатът е оставяне на течението, изтощителен и безцелен. Енергиите, и специално тези на ума, са разпръснати и разпилени, няма точка на фокусиране, където да се съберат и концентрират енергиите на нашата същност и така да се използват по градивен начин.

Модерното общество има това зло или вътрешна болест, липсата на удовлетворение, цел и подходящи ценности, с които може да бъде ръководен животът. Тази липса причинява личностно неудовлетворение, стрес и различни видове скръб.

Как да преодолеем тази вътрешна болест на човешката душа? Как да организираме и насочим енергиите на нашата същност към достойни цели?

Медитацията е призната за метод, способен да помогне на човека да преориентира живота си и да постигне вътрешна стабилност. Думата “медитация” произлиза от латинската дума “mederi”, която означава “лекувам”. Лечението на вътрешното аз не е въпрос на приемане на някакво физическо лекарство, а зависи от това да се възстанови вътрешното равновесие чрез духовното познание, правилните отношения и правилното използване на енергията на ума. В медитация се научаваме да гледаме към нашето вътрешно аз и във вътрешността на нашето аз намираме ресурсите, които могат да ни излекуват. Какви ресурси? Ресурсите: спокойствие, любов, истина, щастие..., които са вечни енергии от вътрешността на нашето аз и чрез концентрираната мисъл се научаваме да позволяваме тези чисти енергии да се проявят в съзнанието и след това в нашите ежедневни действия.

Откъс от книгата на Антони Страно:

"Потенциалът на позитивната мисъл"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Размисли за духовността: Равновесие

Да израстваме духовно означава да се научим да поддържаме равновесие. Равновесието ни позволява да сме разумни, да поддържаме контакт с реалността и да се учим да избягваме крайностите, които делят и разделят. Когато има равновесие, има помирение дори и с това, което изглежда, че е противоположно. Степента на практическа мъдрост на дадена личност е нейната способност да запазва равновесие. Равновесието е хармония и ред, то е спокойствие.

Например, в живота е нужно да сме благи; благостта е символът за един добър и прозорлив характер. Но прекалената благост, както меда, е лепкава. Хората ще се залепват за нас или ние за тях и тази тежест ще ни доведе до загуба на равновесие.

Дори и позитивните неща имат нужда да са в равновесие. Например, трябва да имаме решителност, за да постигнем нашите цели. Решителността ни дава необходимите енергия и концентрация, за да получим всякакво постижение. Но прекалената неподходяща решителност може да се превърне в глупост и да ограничи толкова погледа, че да ни направи безчувствени към другите. Така, че решителността трябва да бъде уравновесена с търпение и гъвкавост.

Когато влиза в действие, всяка добродетел има стойност и е необходима; но за да се запази равновесието, е необходима известна степен на непривързаност, понеже една добродетел, доведена до крайност, може да се превърне в нещо негативно. Имайки непривързаност, всичко остава в равновесие. Привързаността или прекалено силното желание за нещо, унищожава доброто. Привързаността дори към добрите качества на нашето аз, намалява стойността на тази доброта: накрая виждаме себе си доминирани от егото и постепенно губим оригиналната чистота.

Много са нужните в живота качества и добродетели, които изискват равновесие. Трябва да имаме силно сърце, за да се изправим пред всички трудни ситуации на живота, но силата не трябва да се превръща в твърдост, която да ни прави безразлични към чуждото страдание. Трябва да сме доволни и да ценим това, което имаме в живота, без да попадаме в самоугаждане, което да ни доведе до това да не правим усилия за напредък. Трябва да сме гъвкави, с толерантност и смирение, но никога да не отстъпваме от нашите принципи, защото бихме загубили цялостността. Трябва да сме заинтересовани от другите, но да не се притесняваме за тях. Притеснението възниква от страха и никога не ни предлага решения. Да сме заинтересовани е знак, че обръщаме внимание, но за да предложим помощ, трябва да имаме ясен и лишен от страх ум.

Трябва да сме спонтанни, без да сме импулсивни. Импулсивните хора действат без да мислят, а импулсивните емоции могат да бъдат много негативни. Чистите чувства като любов и радост, ако са истински, са естествени и спонтанни; спонтанността е позитивна и градивна.

Необходимо е да можем да предизвикваме без да провокираме. За да постигнем прогрес и позитивна промяна, трябва да предизвикваме себе си и да предизвикваме другите да мислят и действат по нов и различен начин. За разлика, провикацията се базира на присмеха. Да се присмиваме на това, което другите смятат или правят, е едно унищожително отношение, което никога няма да бъде благодатно.

Трябва да уважаваме законите, но да не сме догматични. Законите са необходими. Като членове на човечеството трябва да правим това, което е правилно и честно, за да запазим общото добруване. Но, дори, когато законите са необходими, никога не трябва да ни карат да губим чувствителността към нуждите на личността. Подчинението пред вечните закони поражда състрадание: никога не означава да станем догматични и фундаменталисти.

Тези равновесия правят живота да бъде спокоен и щастлив. Равновесието се постига, когато можем да разграничаваме. Разграничаването се поражда от мъдростта и от личните преживявания, и когато е уместно, ни предлага правилното разбиране в подходящия момент.

Откъс от книгата на Антони Страно:

"Да открием духовността"

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html