Да израстваме духовно
означава да се научим да поддържаме равновесие. Равновесието ни позволява да
сме разумни, да поддържаме контакт с реалността и да се учим да избягваме
крайностите, които делят и разделят. Когато има равновесие, има помирение дори
и с това, което изглежда, че е противоположно. Степента на практическа
мъдрост на дадена личност е нейната способност да запазва равновесие.
Равновесието е хармония и ред, то е спокойствие.
Например, в живота е нужно
да сме благи; благостта е символът за един добър и прозорлив характер. Но прекалената
благост, както меда, е лепкава. Хората ще се залепват за нас или ние за тях и
тази тежест ще ни доведе до загуба на равновесие.
Дори и позитивните неща
имат нужда да са в равновесие. Например, трябва да имаме решителност, за да
постигнем нашите цели. Решителността ни дава необходимите енергия и концентрация,
за да получим всякакво постижение. Но прекалената неподходяща решителност може
да се превърне в глупост и да ограничи толкова погледа, че да ни направи
безчувствени към другите. Така, че решителността трябва да бъде уравновесена с
търпение и гъвкавост.
Когато влиза в действие,
всяка добродетел има стойност и е необходима; но за да се запази равновесието, е необходима
известна степен на непривързаност, понеже една добродетел, доведена до
крайност, може да се превърне в нещо негативно. Имайки непривързаност, всичко
остава в равновесие. Привързаността или прекалено силното желание за нещо,
унищожава доброто. Привързаността дори към добрите качества на нашето аз,
намалява стойността на тази доброта: накрая виждаме себе си доминирани от егото
и постепенно губим оригиналната чистота.
Много са нужните в живота
качества и добродетели, които изискват равновесие. Трябва да имаме силно сърце,
за да се изправим пред всички трудни ситуации на живота, но силата не трябва да
се превръща в твърдост, която да ни прави безразлични към чуждото страдание.
Трябва да сме доволни и да ценим това, което имаме в живота, без да попадаме в
самоугаждане, което да ни доведе до това да не правим усилия за напредък. Трябва
да сме гъвкави, с толерантност и смирение, но никога да не отстъпваме от нашите
принципи, защото бихме загубили цялостността. Трябва да сме заинтересовани от
другите, но да не се притесняваме за тях. Притеснението възниква от страха и
никога не ни предлага решения. Да сме заинтересовани е знак, че обръщаме
внимание, но за да предложим помощ, трябва да имаме ясен и лишен от страх ум.
Трябва да сме спонтанни,
без да сме импулсивни. Импулсивните хора действат без да мислят, а импулсивните
емоции могат да бъдат много негативни. Чистите чувства като любов и радост, ако
са истински, са естествени и спонтанни; спонтанността е позитивна и градивна.
Необходимо е да можем да
предизвикваме без да провокираме. За да постигнем прогрес и позитивна промяна,
трябва да предизвикваме себе си и да предизвикваме другите да мислят и действат
по нов и различен начин. За разлика, провикацията се базира на присмеха. Да се
присмиваме на това, което другите смятат или правят, е едно унищожително
отношение, което никога няма да бъде благодатно.
Трябва да уважаваме
законите, но да не сме догматични. Законите са необходими. Като членове на
човечеството трябва да правим това, което е правилно и честно, за да запазим
общото добруване. Но, дори, когато законите са необходими, никога не трябва да
ни карат да губим чувствителността към нуждите на личността. Подчинението пред
вечните закони поражда състрадание: никога не означава да станем догматични и
фундаменталисти.
Тези равновесия правят
живота да бъде спокоен и щастлив. Равновесието се постига, когато можем да
разграничаваме. Разграничаването се поражда от мъдростта и от личните
преживявания, и когато е уместно, ни предлага правилното разбиране в подходящия
момент.
Откъс от книгата на Антони Страно:
"Да открием духовността"
Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк: