Раджа Йога: Единство в Тишината

Всичко си има своето време,
Всичко си има своя отговор,
Всички имат своето право да са това, което са,
Приемайки тази реалност, всичко се хармонизира.

Където и да съм, аз съм гост,
Каквото и да правя, аз съм инструмент,
Каквото и да имам, аз съм управител.

Никога да не спираме да правим усилия,
Никога да не се отказваме от нашата цел,
Никога да не спираме да вярваме в промяната,
Да поддържаме тази вяра,
Да я поддържаме, без значение какво се случва
и докато любовта и времето ни водят и закрилят,
накрая целта се постига.

Когато умът е в пълно спокойствие,
когато е тих и освободен от привързаност,
тогава мислите се превръщат в нишка,
която се свързва от самосебе си с Бог.

Искрено общуване с Бог означава
да се срещна с Него такъв, какъвто съм.
Свързаността с Бог е автоматична за тези,
които имат вяра в живота.
Слушай Бог с осъзнатостта, че си Негово дете,
не с невнимание,
а с внимание, любов и оттаденост.

И в това пълно усамотение,
твоето преживяване за тишина, твоята сила,
могат да помогнат на тези, които ги нямат,
за да повярват в себе си
и да почувстват спокойствието...

БРАМА КУМАРИС

Размисли за духовността: Нови перспективи на времето

Понятието за праволинейното време, т.е. с точно определени начало и край, не е универсално приета идея. Много хора и по-специално в Изтока вярват, че времето е циклично, т.е. че има свой собствен естествен повтарящ се ритъм на разширение и стесняване, на израстване и упадък. Съществува едно важно очевидно доказателство, по-специално в света на природата, което поддържа тази перспектива. Например, цикълът на четирите сезона (пролет, лято, есен и зима), на водата, на деня и нощта и на приливите и отливите.

В някои източни традиции съществува разбирането, че историята и географията на света могат да се представят с термини на четири епохи или състояния, наименувани: златна, сребърна, медна и желязна епохи. “Златната епоха” представлява период, в който душите на Земята са напълно чисти, спокойни и позитивни, живеят в пълна хармония и светът е изпълнен с красота и изобилие. След това с преминаването през другите епохи, настъпва постепенен упадък и се достига до “желязната епоха”, която отразява крайното състояние на деградация, както на душите, така и на природата, когато физическата и духовната енегрии са в своето най-ниско ниво.

Между края на “желязната епоха” и началото на “златната епоха” съществува едно преходно състояние, известно като “епохата на сливането” или “преходния век”. В този период, човешките същества отново се свързват със своята истинска духовна идентичност и се заемат с това да се завърнат към своето оригинално състояние на чиста енергия с помощта на Върховната Същност. Поради това, че външния физически свят е отражение на нашия вътрешен духовен свят, тази промяна на съзнанието и промените, които от своя страна се пораждат в характера и поведението на душите, благоприятстват за началото на новата златна епоха.

Цикличната перспектива за разбиране на времето, на природата и на нашата собствена история може да е спорна, но в същото време вдъхваща сила и успокоение, в сравнение с праволинейния модел, който не предлага никаква светлина в края на тунела.

Размисли за духовността: Тихият ум

Тихият ум е ум, който се е завърнал в своята есенция. Отвъд това да е просто “спокоен” или “успокоен”, това е ум, който е много спокоен, неподвижен, формата на точка.

Това е ум, който е пълен. Няма нужди или желания, не се чувства привлечен от нищо и от никого. Това е ум, който е дълбоко удовлетворен. Автоматично е икономичен. Енергията не се разпилява или разсейва. Мислите не се изразходват ненужно. Зарежда душата с енергия и това увеличава вътрешното равновесие и хармония. Това качество на свързаността се превръща в действителност за душата. 

Връзка 

Един тих ум трябва да работи в голяма близост с един дoбър интелект. Интелект, който разбира и осъзнава е способен да насочва ума. Такъв интелект води ума обратно към оригиналното състояние на душата, обратно към дома на душите и към Бог. Тихият ум, един ясен интелект и оригиналните характерни черти на душата работят заедно. Когато интелектът е буден, когато внимава, той насочва ума да се свърже с оригиналните черти на характера - спокойствието и любовта.

Тихият ум в сътрудничество с ясния интелект и оригиналнит черти на характера, се предпазва от това да мисли много. Поддържа се в есенцията, в осъзнатостта. Няма съмнения. Например, ако интелектът има истинска вяра в драмата и в израза: “нищо не е ново”, автоматично умът ще бъде много по-тих. Със сътрудничеството на това трио, умът е воден, изчаква. Сега е точния момент за да съзерцава. Колкото по-тих е умът, толкова повече перспектива има и може да се доближи до Истината. Интелектът е този, който трябва да види това и да помогне на ума да спре. За това Бог казва: “Помни само Мен”. Фокусирай ума си.

Практиката

За да направиш ума си тих, бъди безтелесен: завърни се в дома на душите, завърни се в твоето оригинално състояние. Спри. Концентрирай се по такъв начин, че мислите да не се лутат към други неща. Прекарай известно време в дома на душите, първо в ранните часове на утрото. Навлез в чувствата на: “аз, душата, съм вечна”. Отдели време за да отидеш във вечността. Резултатът е, че ще бъдеш все повече и повече безпристрастен наблюдател. Без да мислиш, без да съдиш, без да вземаш решения. Само съзерцаваш. Да създадеш тих ум означава да се свържеш с твоето оригинално спокойствие, с Бог, да си наблюдател. Това е най-главната полза, която ни позволява да се стабилизираме в една мисъл, за една секунда.

Всичко е въпрос на практика, през целия ден, постоянно. Също е необходимо за да направиш интелекта силен. През определено време прилагай на практика да засилваш интелекта, за да е по-търпелив, по-стабилен, за да е повече безпристрастен наблюдател. Това ще стимулира размишлнието, което ще позволи да възникнат нови средства за да увеличиш това прилагане на практика. Практикувай в продължение на няколко дни, проверявай и съответно се променяй. “Мускулът” на интелекта, използвайки го, постепенно става по-силен.

В предизвикателствата е, където имаме нужда от тих ум. Бог ни е казал, че неочакваното ще дойде и че имаме една секунда за да станем стабилни само в една мисъл. За това, ако все още съм сърдит, защото например, нещо не е оставено на правилното място, как ще се изправя пред много по-големи ситуации? Как ще служа със спокойствие, с добра воля, с милосърдие?

Прекалено много мисли относно каквото и да е означава, че ума не е тих. Бог вече ни е казал, че накрая ще има хаос. Ще се намирам в окото на бурята и трябва да съм стабилен. Трябва да проверим това. Колко време ми отнема за да остане в тишина моя ум? С практиката, всички мисли, които са в повече, започват да намаляват.

Ползите

Тихият ум е полезен във всички ситуации. В йога, в медитация ни помага да чувстваме душата, Бог и вечността. Помага ни да сме непривързани. Дава ни яснота. Дава ни на нас самите господство, поради което не оставяме емоциите или прекалено многото мисли или думи да ни управляват през деня. Тук виждаме наистина нуждата от сътрудничеството на един добър интелект. Един неосъзнат интелект, управляван от навика, води до реагиращ характер. Един буден, внимателен интелект действа като спирачка.

Тихият ум ми помага да включа познанието в моя живот, така че има повече духовност, повече доброта. Ставаме проактивни - действаме, насочени към нашата цел, по един търпелив, творчески и духовно скромен начин.

Чрез тихия ум, извират чистите чувства и добрите пожелания. Той е основата за да служим чрез нашите чисти и възвишени мисли.

Един тих ум е полезен и отдаден. Бог може да го използва. Той може да работи чрез един тих ум и един ясен интелект.

Ом шанти.