четвъртък, 25 декември 2014 г.

Размисли за духовността: Богатството на добрите пожелания

В тези празнични Коледни и Новогодишни дни можем да споделим с всички богатството на добрите пожелания. Най-благотворно за нашия духовен прогрес е да даваме добри пожелания и да получаваме добри пожелания, да даваме щастие и да получаваме щастие, да не причиняваме скръб и да не приемаме скръб. Нека да не мислим само, че не сме причинили скръб на никого, защото дори и ако приемаме скръб, ние губим нашето щастие.

Ако някой ни дава нещо негативно, ключът е да не попиваме тази негативност вътре в нас, в нашия ум. Защото в противен случай, това ще ни повлияе много. Това е сякаш някой да ни предложи гнил плод - ще го изядем ли? Същото трябва да направим с негативността на другите, независимо дали са техните думи, отношение, поглед или вибрации.

Да насочим вниманието си към това да даваме добри пожелания и да имаме чисти и добри чувства в нашите сърца ще бъде лесно, ако душата продължава да получава любов и сила от Върховния Източник на духовна сила. По този начин можем да поддържаме най-възвишената осъзнатост. Каквото даваме, това получаваме. Тогава, защо да не даваме най-доброто? Нека да споделяме най-ценните подаръци: Любов, толерантност, уважение, честност, приятелство...

С най-добри пожелания за новата 2015 година, да е светла, щастлива и изпълнена със смисъл и открития за нашата трансформация!

вторник, 23 декември 2014 г.

Размисли за духовността: Да се грижим за взаимоотношенията си с другите

Коренът на страданието е привързаността. Създал си пространство в ума си, което поддържа тази личност или обект като част от теб. Когато се критикува, когато не се оценява или вече не е при теб тази личност или обект, чувстваш болка в ума си, изпитваш чувство на загуба. Ако искаш да си щастлив, трябва да се научиш да обичаш и да цениш, запазвайки в същото време твоята независимост.

Разумната личност знае, че да се ядосваш заради някого е загуба на време и енергия. След това трябва да направиш усилия за да възстановиш отново това взаимоотношение. Много по-полезно е да вдишаш дълбоко, да насочиш вниманието си към твоето отношение и да отговориш без прибързаност. По този начин можеш да подобриш и да засилиш взаимоотношенията си с другите, да създадеш доверие и те ще простят твоите грешки.

За да създадем добри взаимоотношения:
С ума мисли какво можеш да научиш от другите.
С очите виждай дободетелите на другите.
С думи оценявай достиженията на другите.
С действията си давай сътрудничество и прави добро на другите.

За да живееш в мир със себе си, стреми се да не зависиш от никого, но в същото време помагай на другите да не зависят от теб. Помагай им да са независими личности, свободни и отговорни за своя живот. Също старай се да не даваш страдание или болка на никого, но също така и не позволявай другите да се превърнат в източник на болка за теб.

Най-големият враг на вътрешния мир е егото. Егото те кара да съдиш другите и да мислиш за тях по неподходящ начин, кара те да изискваш от тях да действат така, както ти искаш. По този начин забравяш, че си ученик и че си тук за да се учиш.

Ако вместо да се учиш, започнеш да даваш съвети, да казваш на другите какво трябва да правят и искаш те да се променят, забравяш един важен урок на живота, че в твоите ръце се намира само твоята собствена личностна промяна, а не тази на другите.

събота, 20 декември 2014 г.

Размисли за духовността: Смелост

Смелостта е нашата способност да се изправяме и преодоляваме вътрешните и външните пречки, тестовете и предизвикателствата със силна вяра и кураж. Нашата вътрешна сила се възтановява само чрез познанието и духовната сила на Източника.

В медитация правим стъпка навътре и започваме отново да опознаваме себе си. Научаваме се да разграничаваме между истинското и фалшивото и се зареждаме със сила за да можем да се изправим пред трудностите. Има три основни аспекта, пред които се изправяме:

1. Пречките: В нашето пътуване през живота ние не срещаме само външни препятствия. Когато започваме пътуването си в духовността, срещаме също и вътрешни пречки, които идват от старите модели на държание, произтичащи от липсата на разбиране от наша страна и нашите грешни схващания.

2. Тестовете: Те предизвикват страх или гняв във нас. Можем ли да открием ценните поуки скрити зад тях? Страхът, несигурността и липсата на доверие в нас самите ще подложат на изпитание нашата способност да се изправим пред трудностите и да продължим напред. Нашият успех зависи до голяма степен от вярата, която имаме в себе си и в помощта на Върховния Източник - нашия Невидим Партньор и оставайки в свързаност с Него, ние се изпълваме с кураж, смелост и доверие.

3. Предизвикателствата: Всеки миг от това пътуване е едно предизвикателство. Нека да не вижаме проблеми, а възможности за да се поучим, да израстваме духовно и да помагаме на другите в този процес. Не съществува провал, а само стимул. Не съществува друго време, освен сега. Целта на една духовно извисена личност е да се изправи пред трудностите на момента, защото знае, че отлагането струва скъпо.

Смелостта ни помага да се изправим пред всяка трудност и проблем, помага ни да победим всеки страх, несигурност и съмнение, най-вече що се отнася до нашите собствени способности.

понеделник, 15 декември 2014 г.

Размисли за духовността: Да сме щастливи

Щатието не е краят на нашето пътуване. Щастието е пътуване само по себе си! Казано е, че няма друга храна като щастието. Ето няколко практически метода за да сме щастливи, които ни помагат да чувстваме удовлетвореност, но не само понякога, а постоянно.

Да сме щастливи, изпълнявайки задълженията си:
Да се научим да създадем и да поддържаме едно постоянно отношение на удовлетвореност изисква усилие. Ако ни харесва и искаме да учим това изкуство, ще ни е нужно малко време и пространство за размисъл в тишина, вдъхновение и много практика. Какво трябва да практикуваме всеки ден? Самоуважение, състрадание и любезно отношение. Това е пътят към щастието и постоянната практика ще ни отведе там.

Да сме щастливи, приемайки театъра на живота:
Тайната да чувстваме удовлетвореност е да осъзнаем, че сме поканени в големия театър на живота, но само като актьори, не като директор или критик. Просто трябва да играем нашите роли по най-добрия възможен начин, с честност и духовна скромност, уважавайки винаги ролята на другите актьори.

Да сме щастливи, освобождавайки се от миналото:
Миналите моменти са като мoнети, които вече са похарчени, нямат стойност в настоящето - никога не можем да ги похарчим отново. А всяка минута ни дава възможността да си създадем нова съдба,изразявайки радост и щедрост към другите. По този начин също започваме да създаваме една чиста сметка за в бъдеще. Монетата на удовлетвореността е вътрешното спокойствие и действията в правилната осъзнатост.

Да сме щастливи и да не се отчайваме:
Щастието е наше рожденно право. Притежаваме го в изобилие. И зависи от нас да го задържим. Когато някаква тема свързана със здравето, с неприятна ситуация или разочарование се опитват да ни отнемат щастието, нашата цел е да бъдем стабилни и изпълнени със спокойствие, знаейки, че тази сцена от театралната пиеса на живота ще отмине и отново ще се възцари спокойствие. Ако продължаваме да се усмихваме и да чувстваме лекота и освободеност, радостта отново ще започне да нараства в нас и ще се чувстваме прекрасно.

Да сме щастливи, създавайки нашето собствено щастие:
Ако очакваме да получим щастие отвън, може да се обезсърчим. Може да сме смятали, че щастието идва обвито като нови притежания или като една нова връзка. Но след като отворим всички тези пакети, когато видим в действителност какво съдържат, ще открием, че най-хубавия от всички пакети е щастието само по себе си. Така, че нека днес да дадем на себе си подаръка на пълното щастие. Нищо и никой друг не могат да направят това.

сряда, 3 декември 2014 г.

Открита беседа на тема "Бъди щедър, за да си богат!"

Какво е щедростта? Тя е наша вродена добродетел или се учим да бъдем щедри? Как щедростта ми носи богатство?

Отговори на всички тези въпроси ни дава познанието на Раджа Йога. Нека заедно ги преоткрием и ги реализираме в нашия живот.


Откритата беседа се излъчва от Центъра Брама Кумарис в Атина, Гърция на адрес:ул. Тасоу 12А, пл. Америкис
За информация email: silencepoint@gr.brahmakumaris.org


Можете да чуете запис на беседата на следния линк:


https://www.youtube.com/watch?v=9nqkcbowhQ8

неделя, 30 ноември 2014 г.

Размисли за духовността: Очаквания

Очакванията се пораждат от привързаността и идентифицирането с дадено вярване или умствена представа за това, как трябва да бъдат нащата. Ако влезем в дълбочина, малко под повърхността, ще видим, че всъщност има някакво желание да контролираме, да имаме контрол върху дадена ситуация, личност или личности, които са обекти на нашите очаквания.

Казано е, че да имаш очаквания означава да дадеш открита покана на раздразнението. За да идентифицираме и да осъзнаем нашите очаквания, един лесен начин е да се самонаблюдаваме и да установим тези моменти, в които се създава безпокойство или раздразнение в нашия ум.

С едно неутрално и честно отношение в тези моменти, в които установяваме някаква вътрешна реакция спрямо нещо, което се случва, можем да попитаме себе си: “Към какъв резултат съм привързан? Какво е това, което не съответства с моите очаквания?”

В момента, в който се осъзнаем и достигнем до едно ниво да разбираме какво ни се случва, голяма част от проблема вече е изчезнал. Когато осъзнаем, че имаме очаквания и че те ни пречат да поддържаме спокойствие и стабилност в нашия ум, следващата стъпка е да се научим да се отръпваме встрани и да сме вътрешно непривързани към тях.

Може, във връзка с дадена личност, да имаме очаквания тя да се отнася с нас по определен начин, или да не ни критикува, или да бъде любезна, но нищо от това не се случва. Или може да имаме очаквания, че нещата ще се случат по определен начин, в зависимост от нашите желания, но отново не се случва това, което очакваме. Във всички тези случаи показател, че имаме привързаност и очаквания е нивото на стрес и раздразнение, които се създават в нашия ум.

Да се освободим от очакванията е абсолютно необходимо, за да се радваме на живота със спокоен и отворен ум. Един принцип, който ни помага да създадем нужното и непривързано отношение, за да се освободим от очакванията е, че в действителност не можем да контролираме нищо, което е извън нас, но това, което можем да контролираме и ръководим напълно е нашето вътрешно отношение и от тази позиция отговаряме на ситуациите на живота.

четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Он-лайн: Открита беседа на тема "Бъди щедър, за да си богат!"

Какво е щедростта? Тя е наша вродена добродетел или се учим да бъдем щедри? Как щедростта ми носи богатство?

Отговори на всички тези въпроси ни дава познанието на Раджа Йога. Нека заедно ги преоткрием и ги реализираме в нашия живот.

Неделя, 30 ноември от 11:00ч. до 12:30ч. българско време.

Свободен достъп! Он-лайн, линк: 

https://www.ustream.tv/channel/the-essence-of-well-being

На същия линк може да чуете записи на предишните семинари в удобно за вас време.
Mоже да чуете записите и в youtube, линк:

https://www.youtube.com/channel/UC60SDl6b0b4t55IOn-b8QZA

Откритата беседа се излъчва от Центъра Брама Кумарис в Атина, Гърция на адрес:ул. Тасоу 12А, пл. Америкис

Всички българи живеещи в Атина са добре дошли да го чуят "на живо". 

За информация email: silencepoint@gr.brahmakumaris.org


понеделник, 24 ноември 2014 г.

Скайп Курс по Раджа Йога на 5 декември, петък от 18ч. българско време, свободен достъп

Добре дошли на 5 декември от 18:00ч. на основния курс по Раджа Йога включващ 5 срещи в рамките на един месец в удобно за вас време.

Регистрация за участие на Скайп адрес: meditatsia
Свободен достъп.

Нека си припомним нашата вътрешна красота - дълбокото спокойствие, чистотата, мъдростта, щастието. Те са във всеки един от нас, просто забравяме да се свържем с тях, да ги активираме и да ги изразим в заобикалящия ни свят.

Може да правите дарения за Центъра Брама Кумарис на следния линк:


https://www.paypal.com/cgi-bin/webscr?cmd=_s-xclick&hosted_button_id=JH2AF2LJWK4XW

неделя, 23 ноември 2014 г.

Размисли за духовността: Да се освободим от привързаността и от егоистичните желания

Душата силно желае да бъде свободна и силна, да лети. Искаме да си възвърнем силата да контролираме и да управляваме живота си, да сме владетели на нашия вътрешен свят, не на другите. Това е ключът на нашето истинско самоуважение.

Но, слабостите ни атакуват, умът ни се разсейва и се лута, атракциите ни привличат, външните влияния ни афектират и разконцентрират и така слабостите, които са вътре в нас ни отдалечават от преживяването за вътрешна сила и стабилност.

Слабостите се появяват поради егоистичните желания и привързаността към връзки или предмети. Това са корените на безпокойството и страданието. Докато не осъзнаем това, умът ни продължава да тича в много различни посоки, които му диктуват желанията и привързаността.

Илюзията, която е хипнотизирала съзнанието ни се основава на вярването, че задоволяването на тези желания и запазването на тези привързаности ще запълнят празнотата в мен и ще ме направят щастлив.
Истината е, че ние ставаме зависими и подчинени, неспособни да увеличим силата на волята. Волята танцува като марионетка под звуците на желанията на ума.

Ще имаме една мисъл изпълнена със сила, една благодатна и възвишена мисъл и ще почувстваме от сърце, че искаме да го прилижим на практика. Но, по-късно нашият навик за задоволяваме капризните желания на ума ще направи така, че тази възвишена мисъл губи силата си. Дори скоро я забравяме.

За това трябва да дисциплинираме ума. Да сложим всички желания и привързаности под карантина. Това изисква кураж. За това разчитаме на невидимата помощ на Върховния Източник. Трябва да се отворим за измерението на тишината и да се свържем с Източника на светлина и духовна сила. Да подхранваме с постоянство ума си с чисти мисли изпълнени със сила. Това е лекарството, която постепенно ще излекува тези болести и ще станем отново духовни владетели на себе си.

събота, 15 ноември 2014 г.

Размисли за духовността: Практиката на непривързаност към тялото

Една основна практика за нашия духовен прогрес е да станем непривързани към нашата физическа осъзнатост, към физическото тяло. Тази практика също се определя като да станем безтелесни.

Всъщност, за да чувстваме истинското спокойствие, вътрешния мир, ни е необходимо да развием практиката да сме непривързани към тялото. Душата е светлина, тя е безтелесна и за да имам преживяване за реалността на душата, трябва да се освободя от ограничената осъзнатост за фзическото тяло и ролята, която прави асоциация с него.

Практиката е да съм стабилен в осъзнатостта, че съм душа - вечна и безсмъртна, аз съм светлина, аз съм духовна звезда, аз съм спокойствие, любов, щастие. Моето място е трона зад центъра на челото, където се представя третото око. От там аз управлявам това физическо тяло и тези сетивни органи.

Тялото е инструмент, една физическа опора за душата в този физически свят на промяна и движение. Но душата не е тялото, просто тя ползва тялото, изразява се чрез него. Тази осъзнатост се преживява по точен и ясен начин чрез практиката на непривързаността.

Една метафора за тази практика е образът на костенурката, която се прибира вътре в черупката си. По аналогичен начин, вътре в себе си аз мога да се свържа с тази светла звезда, която съм и да съм непривързан, да се отдръпна от органите на тялото и сетивата. Можем да си представим, да визуализираме как вътрешната енергия постепенно се изключва от физическите органи на тялото и цялата енергия е концентрирана и насочена към тази светла звезда зад центъра на челото. Това е контролната кабина и мястото, от където душата управлява физическото тяло.

Имайки ясно преживяване за осъзнатостта за душа, автоматично се появява естественото дълбоко духовно спокойствие. Ние сме в това състояние на осъзнатост за душа, когато се издигнем над безбройните влияния на този физически свят и сме свързани с нашата вечна и оригинална природа. Ползата от тази практика е безгранична.


сряда, 12 ноември 2014 г.

Открита беседа на тема "Роден съм, за да съм щастлив!"

Щастието е мое рожденно право. Вярвам ли в него? Искам ли да го упражня? Ако да - защо? А ако не - защо? 

Отговори на всички тези въпроси ни дава познанието на Раджа Йога. Нека заедно ги преоткрием и ги реализираме в нашия живот.


Откритата беседа се излъчва от Центъра Брама Кумарис в Атина, Гърция на адрес:ул. Тасоу 12А, пл. Америкис
За информация email: silencepoint@gr.brahmakumaris.org


Можете да чуете запис на беседата на следния линк:

https://www.youtube.com/watch?v=UQHa-9nMDfY


петък, 7 ноември 2014 г.

Он-лайн: Открита беседа на тема "Роден съм, за да съм щастлив!"

Щастието е мое рожденно право. Вярвам ли в него? Искам ли да го упражня? Ако да - защо? А ако не - защо? 

Отговори на всички тези въпроси ни дава познанието на Раджа Йога. Нека заедно ги преоткрием и ги реализираме в нашия живот.


Неделя, 9 ноември от 11:00ч. до 12:30ч. българско време.

Свободен достъп! Он-лайн, линк: 
https://www.ustream.tv/channel/the-essence-of-well-being

На същия линк може да чуете записи на предишните семинари в удобно за вас време.
Mоже да чуете записите и в youtube, линк:

https://www.youtube.com/channel/UC60SDl6b0b4t55IOn-b8QZA

Откритата беседа се излъчва от Центъра Брама Кумарис в Атина, Гърция на адрес:ул. Тасоу 12А, пл. Америкис

Всички българи живеещи в Атина са добре дошли да го чуят "на живо". 

За информация email: silencepoint@gr.brahmakumaris.org




сряда, 29 октомври 2014 г.

Размисли за духовността: Дълбоката философия на Кармата

Всяко действие, което извършваме, всяка дума, която изговаряме, дори всяка мисъл, която създаваме, са като семенца, които посяваме и които ще дадат плодове рано или късно.

Колкото повече живеем с този принцип и наблюдаваме действието му, все повече скрити тайни се разкриват пред нас.

Например, когато някой критикува другите или разпространява в разговори техните грешки, по принцип си мисли, че това, което казва е разумно и правилно. Но според закона на Кармата, ако днес обидя някого, някой друг ще ме обиди утре. Негативната енегрия на критиката и на обидата се разпространява с голяма скорост, също както микробите на някоя болест. И накрая, също както ехото, тази енергия се връща при този, който я е създал.

Съвсем друго е да говорим за грешките, които някой е допуснал, с цел да му помогнем, с добри пожелания, в правилния момент и с подходящите хора. Ключът е: какво е моето намерение. Ако намерението е добронамерено, чувствата и думите ще са правилни и точни.

Изкуството да се чувстваме добре не е съвместимо с това да правим каквото си искаме. Защото, ако правим каквото си искаме, това ни създава само временно чувство, че сме добре, но не можем да избегнем да ни се върне за всичко, което сме направили. И обратно, когато внимаваме за нашите намерения и за чувствата, с които правим всичко, имаме сигурността, че думите и действията ни ще са правилни и ще се основават на добри пожелания и за доброто на другите. В противен случай, тези едва забележими грешки са пречка за да достигнем до едно възвишено и позитивно ниво на осъзнатост.

Да сме внимателни със закона на Кармата е метода, чрез който да се превърнем в олицетворение на удовлетвореността.


събота, 25 октомври 2014 г.

Размисли за духовността: Духовен художник

Може нашите артистични таланти за рисуване, музика и т.н. да са ограничени, но от гледна точка на духовността, ние всички сме художници.
Всяка сутрин получаваме чисто ново платно, за да рисуваме на него картината на новия ден. Всеки ден имаме възможността да създадем една нова художествена творба на нашия собствен живот.

Рано сутрин мога да започна с тишина и интроспекция, свързвайки се с моята креативна енергия, с мен-душата. Мога да създадам представата си за деня, с какво искам да съм от полза и какво искам да постигна в живота. Всичко започва с осъзнатостта, че моята същност е духовна и че съм създател и художник.

Осъзнавам, че от момента, в който влизам в полето на действието, всяка мисъл, дума и действие се превръщат в щрихи от моята художествена творба. В моите ръце е избора на цветовете и наситеността на картината.

Създавайки красиви позитивни мисли за мен самия, за другите и за живота, започвам да давам форма на моето художествено произведение. Какво искам да излъчва моята картина? Зависи от мен да създам творба изпълнена с мир, любов и щастие. Всичко, което трябва да направя е следното: всеки щрих, т.е. всяка мисъл, всяка дума и всяко действие да идва от позицията на моите оригинални добродетели.

Аз не съм роб на обстоятелствата, може и да не мога да контролирам това, което се случва навън, но винаги мога да съм художник, създавайки най-правилния и точен отговор на всичко, което се случва. В това се състои моята креативна сила.

През нощта, когато денят завърши, мога да проверя творбата си за изминалия ден и да видя дали съм доволен от постигнатия резултат. Да осъзная къде трябва да подобря моето изкуство и къде съм бил маестро. 
И да се подготвя за следващия ден, имайки за цел да стана по-добър като духовен художник, маестро на изкуството на живота.


вторник, 21 октомври 2014 г.

Скайп Курс по Раджа Йога на 4 ноември, вторник от 18ч. българско време, свободен достъп

Добре дошли на 4 ноември от 18:00ч. на основния курс по Раджа Йога включващ 5 срещи в рамките на един месец в удобно за вас време.

Регистрация за участие на Скайп адрес: meditatsia
Свободен достъп.

Нека си припомним нашата вътрешна красота - дълбокото спокойствие, чистотата, мъдростта, щастието. Те са във всеки един от нас, просто забравяме да се свържем с тях, да ги активираме и да ги изразим в заобикалящия ни свят.

Може да правите дарения за Центъра Брама Кумарис на следния линк:


https://www.paypal.com/cgi-bin/webscr?cmd=_s-xclick&hosted_button_id=JH2AF2LJWK4XW


неделя, 19 октомври 2014 г.

Размисли за духовността: Да се освободим

Чувстваме скръб, когато се вкопчим в ситуациите, в които попадаме или когато ги вземем прекалено навътре. Забравяме, че ситуациите са нещо, което е извън нас. Всичко, което ни е нужно е да знаем как да се освободим от тях. Веднъж вече постигнали това, ние си възвръщаме щастието и вътрешния мир и започваме отново да се усмихваме. Колко често сме се обръщали назад към някой проблем и сме се учудвали на това как сме позволили той да ни повлияе.

Изкуството да живеем отвътре навън е такова, че не само ни позволява да се освободим от това, което е извън нас, но и ни помага да развием такава вътрешна сила, която да ни предпазва и да не ни позволява да попаднем отново в този капан.

Когато се освободим от всичко, което е извън нас и сме свободни, започваме да чувстваме стабилност, да сме изпълнени със щастие и без значение какво се случва, не губим това наше вътрешно състояние. Когато имаме вътрешен мир и щастие, чувстваме самоуважение и вътрешна сила и вече не сме някой, който е лесно нараним и с променливо настроение.

Нужно е да обърнем внимание на качеството на нашите мисли. Това означава да сме разумни. Все пак става въпрос за нашия ум. Мислите ни трябва да са чисти, възвишени и решителни. Тогава просто наблюдаваме резултата: чувстваме спокойствие в нашия ум.

Нека попитаме сърцето си: Имам ли чисти мисли и позитивни чувства към всички, включително и към мен самия? Обръщам ли внимамие на това, превръщайки го в приоритет в моя живот
Такива чувства създават енергия, която автоматично тече навън, предпазвайки ни от негативните влияния.


петък, 10 октомври 2014 г.

Размисли за духовността: Безусловното приемане

Да приема другите по един безусловен начин им помага да свалят маските си, да се чувстват удобно да бъдат себе си. Тази сигурност, че са приети им дава свободата да бъдат себе си и това от своя страна им помага те самите да се приемат.

Всички понякога се оказваме в ситуации, в които чувстваме отхвърляне или съпротива към някого. Но забравяме, че когато вземем решение да се противопоставяме на нещо или някого, независимо дали в ума си или физически, само засилваме обекта на нашето противопоставяне, независимо дали е в реалността или в ума си.

Ако искам да се радвам на способността да влияя на другите, винаги трябва да започна с приемане. Ако искам да ги обезоръжа, нека започна с приемане. Ако искам да насърча някого, той да разкрие своите способности, нека започна с приемане. Нека не поставям условия. В противен случай, това е само противопоставяне, замаскирано като приемане и все още се опитвам да контролирам.

Но можем да усетим от далеч мириса на някой, който иска да ни контролира, нали така?

24 часа музика за Медитация

Можете да слушате Радио Eyesee - 24 часа музика за Медитация на следния линк:

http://www.globalretreatcentre.org/resources/music



петък, 3 октомври 2014 г.

Размисли за духовността: Оригиналните добродетели на душата

Душата има пет основни добродетели и можем да кажем, че те са основните цветове с които оцветяваме нашия живот.
Те са
:
спокойствие (мир), чистота, любов, познание и щастие.

1. Спокойствие (мир)
Спокойствието е оригиналната добродетел на душата. Спокойствие означава вътрешен мир, тишина. В това състояние на вътрешно спокойствие аз съм в хармония с всичко и с всички, които са около мен. Думата шанти означава спокойствие и използваме тази мисъл като ключова стъпка към медитацията.

2. Чистота
Това е състояние на вътрешен мир и прозрачност, където съм същият отвътре и отвън, без да заблуждавам нито себе си, нито другите. В следствие на това няма място за нищо фалшиво. Чистотата е истинското оригинално състояние на душата, в което не се извършва никакво насилие нито срещу другите, нито срещу мен. Когато съм в моята оригинална чистота, другите не могат да ме наранят, дори и да се опитват, защото съществува една естествена защитна аура като една невидима бариера. Когато достигна това ниво на чистота, чувствам уважение към всичко и към всички.

3. Щастие
Щастието е естественият израз на радост, че съм жив, че имам взаимоотношения с другите. Щастието е възможно само тогава, когато съм приятел със себе си, когато изразявам с уважение това, което съм и споделям с другите моята същност и моите действия. Имам взаимоотношения с хората и с природата и чувствам удовлетворение от живота.

4. Познание
Да знам кой съм и да бъда наистина себе си завинаги и да съм в тази осъзнатост, това означава познание. Не става въпрос да знам на теория какво е душата, мира, любовта...а да съм това, да го живея: аз съм душа, аз съм мир, аз съм любов. Тази мисъл “аз съм” е моята оригинална осъзнатост, която няма връзка с фалшивото аз на егото.

5. Любов
Може би това е оригиналната добродетел, която е най-трудна за постигане, защото до голяма степен е примесена с привързаност, чувство за притежание и зависимост, пороци, които са толкова дълбоко вкоренени, че са приети като нещо нормално. В резултат на това, ни е трудно да постигнем истинската форма на чистата любов, която е безусловна. Добродетелта любов означава: грижа се, споделям и освобождавам. Духовната любов никога не създава такава необходимост или зависимост, в която другите да не могат да открият себе си или да бъдат себе си. Любовта е най-голямата сила и благословия на Вселената.

Когато сме осъзнати за тези пет оригинални добродетели, постепенно разбираме, че всяка една от тях има много характеристики.

Например, осъзнаваме, че любов не означава само едно специално чувство към една или две личности. Духовната любов е много по-голяма, тя е уважение, толерантност, прошка, състрадание и гъвкавост към приспособяване. Съществува едно универсално чувство за принадлежност, едно дълбоко спокойствие на сърцето, една щедрост на духа, което като една прегръдка обединява всичко.


Оставайки в тишина, в медитация ние се отваряме и чувстваме нашите оригинални добродетели, активираме ги и по този начин можем да ги изразяваме и да ги направим по-осезаеми на практика в нашите действия. Тогава те са налице и са стабилни в нашия живот, изпълвайки ни със своя духовен аромат и позволявайки ни да служим на другите по един възвишен начин.

събота, 27 септември 2014 г.

Размисли за духовността: Самоуважение и духовна скромност

Самоуважението и духовната скромност са като наш духовен щит. Освобождават ни от фините, едва доловими влияния на егото.

Когато вървим по пътя на духовното развитие, е много важно да осъзнаем присъствието на фината, едва доловима арогантност. Тя може да се забележи в неспособността да приемем критиката, дори и тя да е градивна. 
Вътре в нас има чувства за реакция и орхвърляне. Има негативна промяна на отношението ни към този, който е направил тези коментари.

В осъзнатост за нашата духовна същност можем да приемем корекциите, които ни правят другите, като средство да напреднем и сме способни да толерираме и приемаме критиката. В същото време, не се оставяме да бъдем повлияни от похвалата.

Ключът е да създадем едно състояние на осъзнатост, в което нашите мисли да са изпълнени със самоуважение, а в нашите думите и действия да поддържаме състояние на духовна скромност. Тогава арогантността ще приключи. Тези добродетели са основата за да сме олицетворение на успеха във всяка мисъл и във всяко действие.

Усвоявайки самоуважението и духовната скромност, можем да сме инструменти за да дадем едно духовно преживяване на другите чрез нашите думи, нашите действия и взаимоотношения. Ако тези добродетели са на лице в живота ни и са стабилни, можем да разберем, че развиваме вътрешна мощ и духовна сила.


Скайп Курс по Раджа Йога на 7 октомври, вторник от 18ч. българско време, свободен достъп

Добре дошли на 7 октомври от 18:00ч. на основния курс по Раджа Йога включващ 5 срещи в рамките на един месец в удобно за вас време.

Регистрация за участие на Скайп адрес: meditatsia

Свободен достъп.

Нека си припомним нашата вътрешна красота - дълбокото спокойствие, чистотата, мъдростта, щастието. Те са във всеки един от нас, просто забравяме да се свържем с тях, да ги активираме и да ги изразим в заобикалящия ни свят.

Може да правите дарения за Центъра Брама Кумарис на следния линк:


https://www.paypal.com/cgi-bin/webscr?cmd=_s-xclick&hosted_button_id=JH2AF2LJWK4XW


събота, 20 септември 2014 г.

Размисли за духовността: Тайните на взаимоотношенията

Мислейки за това, което правят другите, можеш да си причиниш главоболие. Вместо това, мисли за това, което трябва да правиш ти самия. Направи го и ще видиш как ще се почувстваш. Всъщност никой не ти причинява безпокойство, ти самият си твой приятел и твой неприятел. Твоите ограничения, слабости, очаквания, негативни навици са тези, които ти носят страдание.

Ако някой прави нещо грешно, вместо да застрашиш спокойствието си и да оставиш ума да се оплаква, попитай се: Какво мога да направя за да помогна на този човек?

Добрите пожелания към другите са като мехлем, който заздравява раните и възстановява приятелството във взаимоотношенията. Добрите пожелания се създават в ума, предават се чрез отношението и се отразяват в очите и усмивката. Една усмивка отваря сърцето и един поглед може да направи чудеса.

Човечеството е като дърво, всяко човешко същество е свързано със Семето и принадлежи на това дърво. Красотата на дървото се състои в това, че има различни клони и на всеки от тях има безброй листа. Всеки индивид също е различен и има своя собствена роля.
Мисли за това, което ни свързва и ще цениш всяко човешко същество. Това е тайната за да чувстваме вътрешен мир.

Една от главните причини, поради които има толкова много страх в обществото, в което живеем е, че прекарваме по-голямата част от времето си слушайки негативни новини за насилие и конфликти.
Опитай се да смениш темата и да говориш за това, какво ти предлага живота. Нужно е да създаваме надежда и ентусиазъм за бъдещето и един по-позитивен начин на виждане на настоящата реалност.
По този начин градим мира.

Бъди в сътрудничество с другите, създавай сътрудничество, вдъхновявай сътрудничеството и ще откриеш, че работното място е едно пространство за личностно израстване. Твоята мотивация ще бъде да се научиш, а не само да получиш печалба.

Коренът на страданието е привързаността. Създал си пространство в ума си, което държи дадена личност или даден предмет като част от теб самия.
Когато е критикувана, не е оценявана или вече не е при теб тази личност или предмет, чувстваш болка в ума си, изпитваш чувство на загуба.
Ако искаш да си щастлив, трябва да се научиш да обичаш и да оценяваш, запазвайки в същото време твоята независимост.


събота, 13 септември 2014 г.

Размисли за духовността

Когато гледаш света с физическите си очи, виждаш всички страни на нашите различия: култура, раса, индивидуалност и религия. Лесно можеш да се почувстваш своеволен, неотстъпчив и да се опиташ да докажеш, че имаш право. Но там, където има упорство, няма любов. И твоето държание може да се окаже обидно.

Сега е време да се отдалечим от всякакво отклонение, да се отдалечим от всичко, което ни ограничава. Нашето съзнание трябва да се отдалечи от понятия като раса, религия или култура.

Каквато и да е религията, на която принадлежиш или традицията, която следваш, счупи бариерите и построй мостове. Чувството да се покажеш честен и искрен в божествената пиеса и нашата колективна сила са решението. Нищо не може да се окаже трудно в осъзнатостта за Най-Чистата Любов. - Дади Джанки