Най-важното равновесие е
това на мисли, думи и действия. Или с други думи, равновесието между вътрешния
и външния свят. Само, когато говорим това, което мислим и правим това, което
казваме, може да започне да нараства в нас самоуважението и доверието в себе
си. Когато моето разбиране, моите преживявания и моите действия са едно, тогава
може да има вътрешна хармония и стабилност. И само, когато сме стабилни,
другите могат да ни се доверяват. Нито другите ще могат да имат доверие в мен,
нито аз ще мога да имам вяра в себе си, ако един ден съм спокоен и сътруднича и
следващия съм ядосан и в лошо настроение. Вероятно вяра в себе си е вярата,
която е най-трудно да имаме. Лесно е да имаме вяра в Бог, поне когато имаме
проблеми или имаме нужда. Лесно е също да имаме вяра в другите, ако ни помагат.
Но, за да развием вяра в себе си, е необходимо да обърнем внимание да не
повтаряме същата грешка втори път.
Лицемерието, т.е. да се
говори едно, а да се прави друго, е това, което разрушава вярата и доверието в
себе си и вярата на другите в мен. Чесността към себе си е много важна, за да
мога да създам това вътрешно равновесие между мисли, думи и действия. Чесността
прави така, че да има яснота и обикновеност във всичко; няма усложнения нито обърквания.
Равновесието е една
специална функция на интелекта, понеже само чрез осъзнаването на: какво е нужно, кога е нужно и до каква степен,
нашият живот може да е позитивен и изпълнен с удовлетворение.
Откъс от книгата на Антони Страно:
"Потенциалът на позитивната мисъл"
"Потенциалът на позитивната мисъл"
Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк: