Размисли за духовността: Тайните на взаимоотношенията

Мислейки за това, което правят другите, можеш да си причиниш главоболие. Вместо това, мисли за това, което трябва да правиш ти самия. Направи го и ще видиш как ще се почувстваш. Всъщност никой не ти причинява безпокойство, ти самият си твой приятел и твой неприятел. Твоите ограничения, слабости, очаквания, негативни навици са тези, които ти носят страдание.

Ако някой прави нещо грешно, вместо да застрашиш спокойствието си и да оставиш ума да се оплаква, попитай се: Какво мога да направя за да помогна на този човек?

Добрите пожелания към другите са като мехлем, който заздравява раните и възстановява приятелството във взаимоотношенията. Добрите пожелания се създават в ума, предават се чрез отношението и се отразяват в очите и усмивката. Една усмивка отваря сърцето и един поглед може да направи чудеса.

Човечеството е като дърво, всяко човешко същество е свързано със Семето и принадлежи на това дърво. Красотата на дървото се състои в това, че има различни клони и на всеки от тях има безброй листа. Всеки индивид също е различен и има своя собствена роля.

Мисли за това, което ни свързва и ще цениш всяко човешко същество. Това е тайната за да чувстваме вътрешен мир.

Една от главните причини, поради които има толкова много страх в обществото, в което живеем е, че прекарваме по-голямата част от времето си слушайки негативни новини за насилие и конфликти.

Опитай се да смениш темата и да говориш за това, какво ти предлага живота. Нужно е да създаваме надежда и ентусиазъм за бъдещето и един по-позитивен начин на виждане на настоящата реалност.

По този начин градим мира.

Бъди в сътрудничество с другите, създавай сътрудничество, вдъхновявай сътрудничеството и ще откриеш, че работното място е едно пространство за личностно израстване. Твоята мотивация ще бъде да се научиш, а не само да получиш печалба.

Коренът на страданието е привързаността. Създал си пространство в ума си, което държи дадена личност или даден предмет като част от теб самия.

Когато е критикувана, не е оценявана или вече не е при теб тази личност или предмет, чувстваш болка в ума си, изпитваш чувство на загуба.

Ако искаш да си щастлив, трябва да се научиш да обичаш и да оценяваш, запазвайки в същото време твоята независимост.