Размисли за духовността: Дълбоката философия на Кармата

Всяко действие, което извършваме, всяка дума, която изговаряме, дори всяка мисъл, която създаваме, са като семенца, които посяваме и които ще дадат плодове рано или късно.

Колкото повече живеем с този принцип и наблюдаваме действието му, все повече скрити тайни се разкриват пред нас.

Например, когато някой критикува другите или разпространява в разговори техните грешки, по принцип си мисли, че това, което казва е разумно и правилно. Но според закона на Кармата, ако днес обидя някого, някой друг ще ме обиди утре. Негативната енегрия на критиката и на обидата се разпространява с голяма скорост, също както микробите на някоя болест. И накрая, също както ехото, тази енергия се връща при този, който я е създал.

Съвсем друго е да говорим за грешките, които някой е допуснал, с цел да му помогнем, с добри пожелания, в правилния момент и с подходящите хора. Ключът е: какво е моето намерение. Ако намерението е добронамерено, чувствата и думите ще са правилни и точни.

Изкуството да се чувстваме добре не е съвместимо с това да правим каквото си искаме. Защото, ако правим каквото си искаме, това ни създава само временно чувство, че сме добре, но не можем да избегнем да ни се върне за всичко, което сме направили. И обратно, когато внимаваме за нашите намерения и за чувствата, с които правим всичко, имаме сигурността, че думите и действията ни ще са правилни и ще се основават на добри пожелания и за доброто на другите. В противен случай, тези едва забележими грешки са пречка за да достигнем до едно възвишено и позитивно ниво на осъзнатост.

Да сме внимателни със закона на Кармата е метода, чрез който да се превърнем в олицетворение на удовлетвореността.