Приятелството е
може би най-ценното от всички взаимоотношения, защото приятелят е изцяло
наш личен избор. Родителите и роднините не се избират, а ни се дават. Това също
има своята собствена стойност. Но приятелят е този, който говори на нашето
сърце, този към когото чувстваме магнетична близост. Когато има взаимност между
двама души, които стават приятели, тогава взаимоотношението може да е за цял
живот или дори за повече от един живот!
Приятелството е
сближаване между равни. Дори способностите, ролите и позициите им да са
различни, налице е отношението на равенство, което не допуска никакво чувство
за превъзходство или за малоценност. Това отношение на равенство позволява
пълното взаимно приемане. Така се създава близостта. Съществува близост
изпълнена с такова уважение, което изключва всякаква намеса в индивидуалността
на другия и не позволява да се промъкне неприязън, основаваща
се на видимите слабости. Тъй като е налице пълното приемане, истинската доброта
на другия е мярката, която определя неговата същност. Слабостите се считат за
нещо чуждо, което ще изчезне в подходящото време.
Истинските
приятели никога не се разделят. Съществува любов, която не само подслонява
всяка слабост, но и активно я трансформира с окуражаваща дума, с усмихнато
търпение, с доброжелателно дело. На
приятеля си не е необходимо да се самодоказваш, защото ти си обичан и приет за
това, което си. И това, което си, е достатъчно. Не са нужни специални
достижения. Единственото, което желае приятелят, е да сме самите себе си.
Приятелят е
приятел завинаги, когато съществува взаимността и в нужда, и в радост. И в добри, и в лоши
времена приятелят е винаги до нас, готов да сподели, да помогне, да изслуша или
просто да присъства.
Приятелите винаги
чувстват една дълбока взаимна близост, дори и да са физически разделени. Това партньорство
побеждава разстоянието и времето, и всеки вид раздяла. Тяхното взаимно
съпричастие е основата на тяхното общуване. Това общуване е нещо повече от
обикновено говорене. То е способността да се вслушаме в чувствата на другия, да
сме в синхрон един с друг. Това истинско общуване води до най-чистото
взаимоотношение, защото съществува огледалото на яснотата, в което нищо не може
да остане скрито. Нищо не може да бъде изопачено или неправилно изтълкувано.
Да съм приятел
означава да съм на разположение. Приятелят е винаги на разположение и никога не
казва: “Нямам време”, “чакай”, “по-късно” или “не ме безпокой сега”. Приятел в
нужда се познава.
Всяка поверителна
дума, доверена на приятеля, е свещена и е запечатана за очите и
ушите на другите. Абсолютно нищо не е в състояния да накара един приятел да
предаде доверието на другия. Доверието е съюз между две сърца, които са
разбрали от опита, че този съюз никога не може да бъде разрушен или предаден.
Доверието разсейва страха от манипулация или от изоставеност.
Бог е
най-достойният за доверие приятел. За съжаление се е изгубило преживяването за
приятелството на Бог. Много често ни се представя образа на Бог само като Баща
или Съдител. Този образ не е точен, нито верен, понеже Бог е Майката, Любимият, Учителят и Водачът,
но най-вече Той е нашият личен Приятел и неговото приятелство обгръща всички останали
взаимоотношения с Него.
С Бог като
приятел можем да сме открити и знаем, че в тази откровеност съществува лоялност
и разбиране за всичко, което се намира в нашите сърца. Въпреки, че имаме и
много други взаимоотношение с Него, Той е винаги
наш Приятел. Това носи лекота и леснота във всички наши взаимоотношения с Бог.
Казва се, че
който е приятел на Бог, е приятел на всички. Приятелството с Бог ни учи и ни
вдъхновява да сме истински приятели с другите.
Истинското
приятелство включва в себе си уважение и сътрудничество. И така създава
единството, абсолютно необходимо за едно спокойно съвместно съществуване. Едно
истинско приятелство и най-вече това на Бог, е една благословия на вечността.
Откъс от книгата на Антони Страно:
"Точката Алфа"
"Точката Алфа"
Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:
Няма коментари:
Публикуване на коментар