Истинското смирение не трябва да се бърка с ниско самочувствие.
Ще споделя с теб една много лична тайна: така, както никога няма да се опитам да контролирам никого, също така няма да позволя никой да ме контролира. Така, както никога няма да наложа моята воля на никого, също така няма да оставя никой да се налага над моята. Това е любов към себе си.
Истинското смирение, т.е. силата на смирението, е друг начин за назоваване на любовта към себе си. Ако смирението е истинско, ще те води и ще те поддържа над всичко, сякаш, че смирението са криле, родени от ентусиазма заради твоята красива истина.
Смирението те учи на изкуството да летиш. Колкото и извисена да е целта, с криле като тези можеш да си сигурен, че ще я постигнеш.Друга тайна е, че егото няма да изчезне просто така. Всъщност ще те следва навсякъде. Дори на тези медитации изпълнени със светлина. Ще си седнал там и изведнъж ще се появи тази или онази мисъл, идваща от твоето ограничено аз и ще те завлече за една секунда. Ако ти се случи, означава, че продължаваш да си под
влиянията на една по-ниска класа. Това е знак за его. Всъщност винаги, когато почувстваш някакво негативно влияние, вътрешно или външно, егото е причинителят.
Егото е едва доловимо и за това не е лесно да го видим. Работи по един подмолен начин, минирайки основите на твоята истина.
Абсолютно всичко може да го активира: коментари и критики;
всякакъв вид обстоятелства и ситуации; всичко може да го изстреля. И тогава се чувстваш напълно доминиран от него. Но, ако си внимателен и насочиш вниманието си към себе си, ще можеш да останеш смирен. Ще можеш да помниш, че всичко, което се случва, е един изпит. Ти си изпитван за твоята решителност да не позволяваш нищо да докосне крилете ти.
Внимавай, когато използваш очите и ушите си. Говори им. Кажи на очите си: “Ето така трябва да гледате!” и на ушите си: “Това не трябва да го слушаш!”. Поддържай твоята любов към себе си, помнейки, че няма да позволиш на егото да те достигне, че ще го държиш настрана. Докато продължаваш да летиш.
Смирението е най-голямата от всички добродетели. И това е така, защото смирението ти позволява да бъдеш добродетелен с другите по един безграничен начин.
Помисли за смирението на едно дърво. Обърни внимание на това, че когато е разцъфтяло и клоните му са отрупани с плодове, те се огъват и накланят, улеснявайки другите да могат да вземат това, което то предлага. По същия начин, когато твоят характер прелива от добродетели, твоята склонност да се накланяш и да се огъваш
улеснява другите да могат да вземат това, което предлагаш.
Едно дърво, чиито клони са много високи, няма да може да се наклони и огъне, и за това ще е трудно да се достигнат неговите плодове. С егото е същото. Може да вървиш с високо вдигната глава, но всъщност, не предлагаш нищо с истинска стойност. Помисли върху това. Какъв е животът изпълнен със смирение? И какъв е без него?
Откъс от книгата на Дади Джанки:
"Крилете на духа - Да освободим духовната иденичност
Светът и мъдростта на Дади Джанки"
Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:
Няма коментари:
Публикуване на коментар