Когато говориш мислено със себе си, към каква същност се обръщаш и как? Обикновено хората не говорят на своята божественост, а на по-повърхностните аспекти на своята ежедневна личност. И често това са куп страхове и оплаквания, глупаво повтаряне на стари неща. Ако говорехме така на друго човешко същество, трябваше да се извиним.
Да се научиш да говориш правилно на себе си е духовно усилие. Мислите за миналото и притесненията за бъдещето не водят до добър разговор. Вместо това се научи да говориш с ума си, сякаш е дете: говори му с любов. Ако принудите едно дете да седне, то няма да го направи.
Майката знае как да убеди детето си да прави това, което тя иска. Бъди добра майка на ума си: научи го на добри и положителни мисли. По този начин, когато му кажеш да запази спокойствие, той ще го направи. Обичай ума си. Бъди щастлив(а) - няма друга храна като щастието – това е еликсир, който може да се опита, само когато същността намери своя покой.
Няма коментари:
Публикуване на коментар