Една основна
практика за нашия духовен прогрес е да станем непривързани към нашата физическа
осъзнатост, към физическото тяло. Тази практика също се определя като да станем
безтелесни.
Всъщност, за да
чувстваме истинското спокойствие, вътрешния мир, ни е необходимо да развием
практиката да сме непривързани към тялото. Душата е светлина, тя е безтелесна и
за да имам преживяване за реалността на душата, трябва да се освободя от
ограничената осъзнатост за фзическото тяло и ролята, която прави асоциация с
него.
Практиката е да
съм стабилен в осъзнатостта, че съм душа - вечна и безсмъртна, аз съм светлина,
аз съм духовна звезда, аз съм спокойствие, любов, щастие. Моето място е трона
зад центъра на челото, където се представя третото око. От там аз управлявам
това физическо тяло и тези сетивни органи.
Тялото е
инструмент, една физическа опора за душата в този физически свят на промяна и
движение. Но душата не е тялото, просто тя ползва тялото, изразява се чрез него.
Тази осъзнатост се преживява по точен и ясен начин чрез практиката на
непривързаността.
Една метафора за
тази практика е образът на костенурката, която се прибира вътре в черупката си.
По аналогичен начин, вътре в себе си аз мога да се свържа с тази светла звезда,
която съм и да съм непривързан, да се отдръпна от органите на тялото и сетивата.
Можем да си представим, да визуализираме как вътрешната енергия постепенно се
изключва от физическите органи на тялото и цялата енергия е концентрирана и
насочена към тази светла звезда зад центъра на челото. Това е контролната
кабина и мястото, от където душата управлява физическото тяло.
Имайки ясно
преживяване за осъзнатостта за душа, автоматично се появява естественото
дълбоко духовно спокойствие. Ние сме в това състояние на осъзнатост за душа, когато
се издигнем над безбройните влияния на този физически свят и сме свързани с
нашата вечна и оригинална природа. Ползата от тази практика е безгранична.
Няма коментари:
Публикуване на коментар