Размисли за духовността: Да се освободим от привързаността и от егоистичните желания

Душата силно желае да бъде свободна и силна, да лети. Искаме да си възвърнем силата да контролираме и да управляваме живота си, да сме владетели на нашия вътрешен свят, не на другите. Това е ключът на нашето истинско самоуважение.

Но, слабостите ни атакуват, умът ни се разсейва и се лута, атракциите ни привличат, външните влияния ни афектират и разконцентрират и така слабостите, които са вътре в нас ни отдалечават от преживяването за вътрешна сила и стабилност.

Слабостите се появяват поради егоистичните желания и привързаността към връзки или предмети. Това са корените на безпокойството и страданието. Докато не осъзнаем това, умът ни продължава да тича в много различни посоки, които му диктуват желанията и привързаността.

Илюзията, която е хипнотизирала съзнанието ни се основава на вярването, че задоволяването на тези желания и запазването на тези привързаности ще запълнят празнотата в мен и ще ме направят щастлив.

Истината е, че ние ставаме зависими и подчинени, неспособни да увеличим силата на волята. Волята танцува като марионетка под звуците на желанията на ума.

Ще имаме една мисъл изпълнена със сила, една благодатна и възвишена мисъл и ще почувстваме от сърце, че искаме да го прилижим на практика. Но, по-късно нашият навик за задоволяваме капризните желания на ума ще направи така, че тази възвишена мисъл губи силата си. Дори скоро я забравяме.

За това трябва да дисциплинираме ума. Да сложим всички желания и привързаности под карантина. Това изисква кураж. За това разчитаме на невидимата помощ на Върховния Източник. Трябва да се отворим за измерението на тишината и да се свържем с Източника на светлина и духовна сила. Да подхранваме с постоянство ума си с чисти мисли изпълнени със сила. Това е лекарството, която постепенно ще излекува тези болести и ще станем отново духовни владетели на себе си.