Размисли за духовността: Вътрешна сила

Духовната сила е необходима за да израстваме духовно и да помагаме и другите да израстват. Тази сила приема нашия характер и позволява да се дисциплинира нашия ум. Дисциплинираният ум е спокоен и щастлив. Един силен ум никога не може да бъде разстроен.

Нашата вътрешна сила се подхранва от преживяването в тишина, от фината свързаност с Върховния Източник на светлина и спокойствие, а на практическо ниво – от едно честно и искрено отношение към живота и към другите.

Благопожеланията на другите към нас са друг източник на сила. Получаваме благопожеланията на тези, на които сме служили и един добър начин да им служим е да споделяме този вид вътрешна сила. Онези, които са усвоили божествените добродетели в своето държание и дейност са тези, които могат да дадат сила на другите. Споделянето на това богатство и мъдрост е един безценен подарък.

Можем да преценим какво е нашето ниво на духовна сила, наблюдавайки качеството на нашите отговори в различните ситуации и взаимоотношения.

СИЛНИЯТ дава, слабият има очаквания.
СИЛНИЯТ се променя и трансформира, слабият се оплаква.
СИЛНИЯТ прощава, слабият таи в себе си озлобление.
СИЛНИЯТ вярва, слабият се съмнява.
СИЛНИЯТ се приспособява, слабият мери и пресмята.
СИЛНИЯТ позволява, слабият поставя ограничения.
СИЛНИЯТ е гъвкав, слабият се пречупва.
Слабият се моли и тревожи, СИЛНИЯТ умиротворява и успокоява.