Добродетелите: Обноски

Както лицата така и действията на величествените души разкриват наличието на обноските изпълнени с истината. Техният говор, тяхната походка, начинът по който се хранят и пият, седят и стават - всяко тяхно действие автомотично разкрива обноските изпълнени с истината. Не бива от една страна да изпитвате истината и същевременно да нямате обноски. Много деца казват: "Аз обикновено не се гневя, но когато някой говори лъжи, аз ставам гневен." Някой говори лъжи и вие се разгневявате. Кой е прав от вас двамата? Тези, които изпитват истината винаги имат обноски. Някои остроумничат и казват: "Аз не се ядосвам, но моят глас е висок, моят глас е остър." Чрез достиженията на науката всеки може да намали или увеличи звука и така не можете ли и вие чрез силата на тишината да намалявате или увеличавате своя глас?
Какво друго остроумие вижда Бащата? Сега вие използвате един много специален език. Какво казвате? Ние не понасяме да гледаме фалшивостта, ние не понасяме да чуваме за фалшивостта и затова, когато виждаме нещо такова, вътре в нас идва силна възбуда. Когато ние чуваме нещо невярно, има голяма възбуда вътре в нас. Това правилно ли е ? Този език правилен ли е? Следва да има възбуда когато е налице нещо лъжливо, нали? Ако нещо е лъжливо и вие ставате възбудени виждайки го, вашата възбуденост е правилна или неправилна? Каква е? И така възбудата е неправилна, нали? "Аз ще направя това и ще им покажа на тях." "Аз ще сложа край на лъжливостта и ще им покажа." Това предизвикателство е правилно, нали? Не е ли? Вие правите нещо добро, когато слагате край на лъжливостта, така ли е? Така, че винаги помнете кои са знаците на лъжливостта. Този, който следва истината и желае да приключи с лъжливото, има добра цел. Обаче, за да сложите край на лъжливото, вие се нуждаете от силата на истината. И така възбудата и гневът знаци ли са на истината? Има ли възбуда там, където е истината? Следва ли да има дори и следа от нея? Не бива да има дори и следа. Да се разгневявам виждайки това, което е лъжливо, правилно ли е? Не е правилно. Не бихте ли почуствали горещина, ако някой запали огън? Или оставате непроницаеми за горещината? Ако имате познанието, че това е огънят на лъжливостта и сте в състояние да почуствате неговата горещина, тогава какво бихте направили за себе си? Ще се предпазите, нали? Или ще кажете, че не можете да се спасите от горещината на огъня? Ще се предпазите, нали? Или е ОК да се изгорите малко от горещината на огъня? И така винаги помнете, че изразът на истината са обноските. Ако сте истински и имате силата на истината, тогава вие никога няма да откажете от вашите обноски. Разкрийте истината чрез всичките си обноски. Ако се откажете от вашите обноски и след това решите да докажете истината без обноски, вие няма да сте в състояние да я докажете. Всъщност това, което се случва е, че вие желаете да разкриете истината, но ако се откажете от вашите обности и доказвате истината, тогава доказването ще се превърне в инат. Изразът на липсата на обноски е инатът и изразът на обноските е скромността. Този, който разкрива лъжливостта като такава, е винаги скромен и общува с обноски. И така чухте ли втория вид остроумие? И така не бъдете остроумни по този начин. Това е едно домашно. Освободете се от това остроумие и сканете скромни, съвършенно скромни. Да казвате: "Аз съм прав, а този греши" не е скромност. Хората също казват, че ако някой се опитва да докаже истината, тогава е налице нещо, което не е съвсем правилно. Това е станал езикът на някои деца: "Аз ти казвам пълната истина. Аз ти казвам на 1000% истината". Но не е необходимо да се доказва истината. Истината е като слънцето, което не може да остане скрито. Без значение колко стени ще се изпречат пред него, светлината на истината не може да остане скрита. Праведният човек никога не би казал: "Аз говоря истината", а другите казват за него, че говори истината.
Бъди безгрижен император що се отнася до излишността. Някои го разбират погрешно, когато става на въпрос за кодекса на поведение. Обаче не ставай небрежен що се отнася до кодекса на поведение.