Размисли за духовността: Семената на спокойствието

Ако засеем едно семе от чисти и позитивни мисли и се концентрираме в него, ние му даваме енергия, така както слънцето дава енергия на семето посадено в земята. И също както това семе се пробужда, се възражда и започва да расте, така и мислите, върху които се концентрираме, се пробуждат, добиват сила и започват да се разрастват. Така че, да засаждаме позитивни мисли.

Всяка сутрин, преди да започне нашето ежедневие, да се настаним в спокойствие и тишина и да засадим семето на спокойствието. Спокойствието е хармония и уравновесеност. Спокойствието е освободеност от тежестта на негативността и всичко ненужно. Да направим така, че спокойствието да намери своя дом вътре в нас. Спокойствието е наша оригинална сила, наше вечено успокоение на душата.

В дълбочината на нашето съзнание има един оазис от спокойствие и вътрешен мир. Това е сърцевината на душата. Това е един извор на вътрешна сила, който захранва нашия ум и интелект по такъв начин, че да можем да създаваме позитивни, възвишени, изпълнени с духовна сила мисли и да вземаме точни и прецизни решения. Ако се научим да отиваме в този вътрешен център, тогава спокойствието ще бъде наш спътник, позитивността - наш съдружник и ще сме способни да се презареждаме за една секунда, навсякъде, във всеки момент. Да се завръщаме в центъра на нашата оригинална същност е пътуване за една секунда. Това е постоянната цел на мъдрите души. И е изворът на нашата сила, спокойствие и вътрешен мир.