За да навляза
дълбоко в тишина, е нужно да създавам чисти и позитивни мисли, да тренирам моя
интелект да се концентрира. Да попитам себе си: Кой съм аз?
Колкото повече се освобождавам от осъзнатостта за физическото
тяло, аз се отдалечавам от външния свят и се насочвам навътре към себе си.
Както едно езеро е напълно спокойно, когато повеят на вятъра е утихнал, така моето
вътрешно аз заблестява, отразявайки в пълно спокойствие вродените доброделели
на душата. Чувсвото на върешен мир и спокойствие се изразяват чрез моя ум, а
заедно с това и чувството на доброжелателност.
Аз си припомням моята оригинална
същност и чувство на щастие и удовлетворение се появява вътре в мен. И тогава мога да почувствам, че всяка душа е мой приятел. Аз също съм приятел на самия себе си.
Оставам в дълбока тишина, напълно потопен в спокойствие и хармония и в това
състояние, чувствам любов към цялото човечество, сърцето ми е изпълнено с
блаженство.
И тогава се чувствам свързана с Божествената енергия и един
поток от Божествена сила се влива в мен. Когато душата и Бог са в свързаност,
една мощна сила достига до другите и по един невидим начин ги трансформира, и
тях, и природата, и целия свят.
Нужно е да навляза дълбоко в това преживяване
за моята оригинална същност, за да може Бог да действа чрез мен - Неговият инструмент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар